Personal site - История: Глава пета
  Вторник, 12.11.2018, 1:58 PM


Главна страница
Регистрация
Влез
Добре дошли в Wow-bg Здравейте Guest | RSS  
Меню:

Въпрос
Кое предпочитате
Общо отговори на: 1401

Напастта в Лордерон
Warcraft 3: Reign of Chaos

След подготовка от много месеци, Кел’Тузад и неговия Култ на Обречените най-накрая нанесли своя първи удар като освободили чумата на смъртта в Лордерон. Утър и неговите събратя паладини проучили заразените райони, надявайки се да намерят начин да спрат чумата. Въпреки техните усилия заразата продължила да се разпространява и заплашвала да предизвика разпадането на Алианса.

Когато немъртвите започнали да пъплят из Лордерон, единственият син на Теранас, Принц Артас, поел битката срещу Напастта (The Scourge). Артас успял да убие Кел’Тузад, но въпреки това армията от немъртви се увеличавала с всеки воин, паднал защитавайки своята страна. Объркан от привидно непобедимата армия, Артас предприемал все по-крайни методи, за да ги победи. Накрая другарите на Артас го предупредили, че започва да губи своята чoвечност.

Страхът и решението на Артас довели до покварата, която го завладяла. Той проследил източника на чумата до Нортренд, като имал намерение да сложи край на заплахата. Вместо това, Артас станал жертва на ужасяващата мощ на Краля Лич. Вярвайки, че това ще спаси неговия народ, Артас взел прокълнатото магическо острие Frostmourne. Мечът наистина го дарил с неизмерима мощ, но също така откраднал душата му и го превърнал в най-великия Рицар на смъртта (Death knight) на Краля Лич. Без душа и способност на мисъл, Артас повел Напастта срещу своето собствено кралство. В края на краищата Артас убил собствения си баща, Крал Теранас, и смазал Лордерон под тежката ръка на Краля Лич.

 

Кладенеца на слънцето – Падението на Кел’Талас

Въпреки, че победил всички хора, които виждал като врагове, Артас все още бил преследван от духа Кел’Тузад. Духът казал на Артас, че трябва да бъде съживен за следващата фаза от плана на Краля Лич. За да го съживи, Артас трябвало да занесе остнаките на Кел’Тузад до мистичния Кладенец на слънцето, скрит дълбоко във вечното кралство Кел’Талас.

Артас и Напастта нахлули в Кел’Талас и обсадили елфите. Силванас Уиндрънър, рейнджърът- генерал на Сребърната Луна, се сражавала храбро, но накрая Артас унищожил армията на висшите елфи и си пробил път до Кладенеца на слънцето. Като брутален жест на превъзходство, Артас дори “съживил” победеното тяло на Силванас в банши, прокълнато да не умира никога и да служи вечно на завоевателя на Кел’Талас.

Накрая Артас потопил останките на Кел’Тузад в свещените води на Кладенеца на слънцето. Въпреки, че могъщите води на Вечността били омърсени от този акт, Кел’Тузад се преродил като магьосник лич. Прероден в много по-могъщо същество, Кел’Тузад обяснил следващата фаза в плана на Краля Лич. По времето, когато Артас и неговата армия на смъртта се запътили на юг, нито един жив елф не останал в Кел’Талас. Славният дом на висшите елфи, който стоял там повече от девет хиляди години, вече не съществувал.

 

Завръщането на Архимонд и бягството към Калимдор

Когато Кел’Тузад вече бил цял, Артас повел Напастта на юг към Даларан. Оттам личът щял да придобие могъщата книга с магии на Медив и да я използва, за да призове Архимонд обратно в този свят. Оттам Архимонд сам щял да даде начало на финалното нахлуване на Легиона. Дори магьосниците от Кирин Тор не могли да предотвратят кражбата на книгата с магии на Медив и скоро след това Кел’Тузад имал всичко от което се нуждаел за да извърши своето заклинание. След десет хиляди години могъщия Архимонд и неговия домакин се изправили още веднъж в света на Азерот. Но Даларан не била тяхната крайна цел. Следвайки заповедите на самия Кил’джейдан, Архимонд и неговите демони последвали Напастта в Калимдор, целейки да унищожат Нордрасил, Дървото на Света.

В центъра на самия хаос, самотен, мистериозен пророк се появил да даде напътствия на смъртните раси. Този пророк се оказал не друг а самия Медив, Последния Пазител, като по чудо завърнал се от Отвъдното за да изкупи своите минали грехове. Медив разказал на Ордата и Алианса за опасностите, пред които щели да се изправят и ги подтикнал да се съюзят. Наситени с омраза от поколения назад, орките и хората не биха се съгласили. Затова Медив бил принуден да отдели внимание на всяка раса поотделно и използвайки пророчества и хитрини успял да ги поведе през морето до легендарния континент Калимдор. Скоро след това орките и хората се срещнали с дълго-скритата цивилизация на Калдореите.

Орките, водени от Трал, срещнали множество пречки през своето пътуване до Пустите земи на Калимдор (The Barrens). Въпреки, че се съюзили с Кеирн Кървавото Копито (Cairne Bloodhoof) и неговите могъщи воини-таурени, много орки започнали да се поддават на демоничната кръвожадност, която ги тровила от години. Дори най-великия лейтенант на Трал, Гром Хелскрийм, предал Ордата, като се отдал на своите примитивни инстинкти. Докато Хелскрийм и неговите верни воини от клана Уорсонг гордо бродили из горите на Ашенвейл, се натъкнали на древните Нощни елфи пазители. Убеден, че орките са се завърнали към своите военни обичаи, полубогът Сенариус се явил, за да ги изтласка от земите на елфите. Но Хелскрийм и неговите орки, завладени от неестествена омраза и ярост успели да убият Сенариус и да покварят древните гори. Накрая Хелскрийм възстановил честта си като помогнал на Трал да победи Манорот, демон лордът, който пръв проклел орките на омраза и ярост със своята кръв. Със смъртта на Манорот, на проклятието над орките най-накрая бил сложен край.

Докато Медив се опитвал да убеди орките и хората в нуждата от съюз, нощните елфи се сражавали с Легиона по свой собствен потаен начин. Тиранда Уиспъруинд, безсмъртната жрица на нощните елфи, водила отчаяна битка, да предотврати опустошението на горите на Ашенвейл от демоните и немъртвите. Тиранда осъзнала, че се нуцдае от помощ и затова решила да събуди друидите от техния десет-хиляди-годишен сън. Призовавайки своя древен любим, Малфюрион Стормрейдж, Тиранда успяла да подсили защитата и да изтласка легиона назад. С помощта на Малфюрион самата природа се надигнала да надвие Легиона и Напастта.

Търсейки още заспали друиди, Малфюрион се натъкнал на древния затвор, в който бил оковал брат си Илидан. Убедена, че Илидан може да помогне срещу Легиона, Тиранда го освободила. Въпреки, че той наистина им помагал за определено време, накрая избягал, за да преследва своите собствени цели и интереси.

Нощните елфи водили битката с Пламтящия Легион със сурова решителност. Легионът така и не спрял да желае Кладенеца на Вечността, който толкова дълго е бил източник на сила за Дървото на живота и сърцето на кралството на нощните елфи. Ако планираното нападение на Дървото е било успешно, то демоните буквално щели да разкъсат света на части.

 

Битката на връх Хайджал

Под ръководството на Медив, Трал и Джейна Праудмур – водачът на човешките армии в Калимдор – осъзнали, че трябва да оставят настрана своите различия. По подобен начин нощните елфи, водени от Малфюрион и Тиранда, се съгласили, че трябва да се обединят, ако искат да спасят Дървото на света. Обединени от общата цел, расите на Азерот дали всичко възможно, за да укрепят енергията на Дървото на света. Черпейки сили от самия свят, Малфюрион успял да отприщи яростта на Нордрасил, като по този начин напълно унищожил Архимонд и отделил Легиона от Кладенеца на Вечността. Финалната битка разтресла континента Калимдор до самите му корени. Без да имат възможност да извлекат сила от самия Кладенец, Пламтящия Легион се разпаднал под обединената мощ на смъртните армии.

 

Възходът на Предателя
Warcraft 3X: The Frozen Throne

По времето, когато Легионът нападнал Ашенвейл, Илидан бил освободен от своя затвор след десет хиляди години в плен. Въпреки, че търсил примирие с другарите си, скоро си възвърнал предишната форма и погълнал енергиите на един мощен артефакт, познат като Черепа на Гул’дан. Извършвайки това, Илидан приел демонични черти и разширил своят власт. Също така получил и някои от старите спомени на Гул’дан – особено тези за Гробницата на Саргерас, за която се носили слухове, че в нея лежат останките на Тъмния Титан, Саргерас.

Изпълнен с мощ и свободен да броди из света, Илидан се отправил да намери своето място във великата схема на живота. Но Кил’джейдан се изправил лице в лице с Илидан и му направил предложение, на което не можел да откаже. Кил’джейдан бил разгневен от поражението на Архимонд при връх Хайджал, но имал по-сериозни грижи от отмъщение. Усещайки, че неговото творение, Краля Лич, ставал все по-могъщ и труден за контролиране, Кил’джейдан наредил на Илидан да унищожи Нер’зул и да сложи край на немъртвата Напаст веднъж завинаги. В замяна, Илидан щял да получи незнайна мощ и истинско място сред останалите лордове на Пламтящия Легион.

Илидан веднага се съгласил и се заел да унищожи Ледения Трон, заледената кристална обвивка, която духът на Краля Лич обитавал. Илидан знаел, че ще му е необходим могъщ артефакт, за да унищожи Ледения Трон. Използвайки знанието, което получил от спомените на Гул’дан, Илидан решил да потърси Гробницата на Саргерас и да си присвои останките на Тъмния Титан. Той призовал няколко длъжника от Висшеродените и примамил подобните на змии наги от техните мрачни подводни леговища. Предвождани от лукавата Лейди Вашж, нагите помогнали на Илидан да достигне до Броукън Айлс, където се носили слухове, че се намира Гробницата на Саргерас.

Когато Илидан се заел с нагите, Надзирател Майев Шадолсонг започнала да го преследва. Майев била пазител на Илидан цели десет хиляди години и била опиянена от мисълта да го залови отново. Но Илидан надхитрил Майев и нейните Пазачи и успял да си присвои Окото на Саргерас въпреки техните усилия. Притежавайки могъщото Око, Илидан предприел пътуване до някогашния град на магията – Даларан. Подсилен от могъщите енергийни линии на града, Илидан използвал Окото да предизвика мощно унищожително заклинание срещу крепостта Айскраун на Краля Лич в далечния Нортренд. Атаката на Илидан разтресла защитата на Краля Лич и пропукала самия покрив на света. В последния момент, разрушителното заклинание на Илидан било спряно от брат му Малфюрион и Жрицата Тиранда, които дошли да помогнат на Майев.

Знаейки, че Кил’джейдан няма да е доволен от неговия провал да унищожи Ледения Трон, Илидан избягал в пустото пространство, известно като Аутленд: последните останки от Драенор, бившия дом на орките. Там той възнамерявал да избяга от яростта на Кил’джейдан и да обмисли следващите си ходове. След като успели да спрат Илидан, Малфюрион и Тиранда се завърнали удома в гората Ашенвейл, за да защитават своя народ. Но Майев, нямало да се откаже толкова лесно, и последвала Илидан в Аутленд, решена да наложи справедливостта.

 

Раждането на Кървавите Елфи

По това време немъртвата Напаст била променила до неузнаваемост Лордаерон и Кел’Талас в отровните Плейглендс. Там били останали само няколко изолирани групи на Алианса. Една такава група, състояща се предимно от висши елфи, била предвождана от последния от династията Сънстрайдър: Принц Кейл’тас. Кейл, талантлив магьосник, бил обезпокоен от съдбата на Алианса. Висшите елфи скърбели за загубата на дома си и решили да се нарекат кървави елфи в чест на техния мъртъв народ. Докато се борили срещу Напастта, те страдали жестоко, защото били откъснати от Кладенеца на Слънцето, който им давал мощ. Търсейки отчаяно лек против пристрастността им към магия, Кейл извършил немислимото: обърнал назад към своето потекло на Висшероден и се присъединил към Илидан и нагитес надеждата, че ще открие нов източник на магия, която да нахрани техния глад. Останалите командири на Алианса ги осъдили за предатели и ги изгонили.

Нямайки къде да отиде Кейл и кървавите елфи последвали Лейди Вашж в Аутленд, за да се противопоставят на Майев, която била успяла отново да залови Илидан. С обединени армии от кървави елфи и нага, те успели да победят Майев и да освободят Илидан. Установен в Аутленд, Илидан започнал да събира армия втори удар срещу Краля Лич и неговата крепост Айскраун. 

 

Гражданска Война в Плейглендс

Кралят Лич, Нер’зул, знаел, че му остава малко време. Затворен в Ледения Трон, той подозирал, че Кил’джейдан ще изпрати своите агенти да го унищожи. Щетите, причинени от заклинанието на Илидан пропукали Ледения Трон, като по този начин Краля Лич започнал да губи ежедневно от своята мощ. Отчаян да се спаси, той призовал най-великия си смъртен слуга – Рицаря на смъртта Принц Артас.

Въпреки, че и неговите сили намалявали от слабостта на Краля Лич, Артас бил въвлечен в гражданска война в Лордаерон. Половината от немъртвите, предвождани от банши Силванас Уиндрънър, търсили начин да нанесат решаващ удар и да получат контрол над немъртвата империя. Артас, извикан от Краля Лич, бил принуден да остави Напастта в ръцете на своя лейтенант, Кел’Тузад, докато войната се разраствала в Плейглендс.

Най-накрая Силванас и нейните немъртви бунтовници (познати като Изоставените – The Forsaken) обявили опустошената столица на Лордаерон за своя. Там Изоставените построили свое собствено укрепление под разрушения град и се заклели да победят Напастта и да пропъдят Кел’Тузад и неговите подчинени от тази земя.

Слаб, но все пак решен да спаси своя господар, Артас пристигнал в Нортренд, но открил, че нагите и кървавите елфи на Илидан вече го очаквали. Артас и неговите съюзници от Неруб започнали луда надпревара с армиите на Илидан, с цел да достигнат първи Ледника Айскраун и да защитят Ледения Трон.

 

Триумфа на Краля Лич

Въпреки, че бил лишен от своята мощ, Артас надхитрил Илидан и достигнал пръв Ледения Трон. Със своя магически меч, Frostmourne, той разбил ледения затвор на Краля Лич и по този начин освободил омагьосания шлем и броня на Нер’зул. Артас поставил невъобръзимо могъщия шлем на главата си и се превърнал в новия Крал Лич. Духовете на Нер’зул и Артас се слели в единствено могъщо същество, точно както винаги го бил планирал Нер’зул. Илидан и неговата армия позорно избягали обратно в Аутленд, докато Артас станал едно от най-могъщите същества, познати на света.

В момента Артас, новият безсмъртен Крал Лич, живее в Нортрен; носят се слухове, че отново строи крепостта Айскраун. Неговия верен лейтенант Кел’Тузад, управлява Напастта в Плейглендс. Силванас и нейните Изоставени бунтовници имат власт само над Поляните на Тирисфал, малка част от разкъсаното от война кралство.



Старата Омраза-колонизацията на Калимдор


Въпреки,че смъртните раси извоювали победа се оказало, че са в един свят разбит от войната. Напастта и Пламтящия Легион унищожили всички раси в Лордаерон и почти всички в Калимдор. Там имало гори, да бъдат възстановени, злоба, да бъде погребана, дом, да бъде построен. Войната наранила всяка раса жестоко, но те безкористно се съюзили, за да поставят ново начало с неловкото прекратяване на битката между Алианса и Ордата.

Трал повел орките Калимдор, където основали нов дом с помощта на своите братя таурените. Наричайки своята държава Дюротар на името на убития баща на Трал, орките се установили да построят наново своето някога славно общество. Сега, когато проклятието на демоните било разрушено, Ордата се променила от военна сила в една свободна коалиция, посветена на оцеляване и развитие. Подпомаган от благородните таурените и хитрите тролове от племето Даркспиър, Трал и неговите орки погледнали напред към нова ера на мир в своята собствена държава.

Остатъкът от армиите на Алианса под ръководството на Джейна Праудмуур се остановили в Калимдор. На източния бряг на блатото Дъстуалоу те построили каменния град Терамор. Там хората и техните съюзници джуджетата работили да оцелеят в една земя, която винаги щяла да бъде враждебна за тях. Въпреки, че армиите на Дюротар и Терамор поддържали временното примирие, крехкия мир нямало да продължи задълго.

Мирът между орки и хора бил разбит, когато огромна флотилия на Алианса пристигнала в Калимдор. Могъщия флот, под командването на Гранд Адмирал Дейлин Праудмуур (бащата на Джейна), били напуснали Лордаерон преди Артас да го унищожи. Плавайки много изтощителни месеци, Адмирал Праудмуур търсил всички оцелели сили от Алианса.

Армадата на Прадумуур представлява сериозна заплаха за стабилността на региона. Като прочут герой от Втората Война, бащата на Джейна бил непоколебим враг на Ордата, и бил твърдо решен да унищожи Дюротар преди орките да успеят да се установят окончателно в тези земи.

Гранд Адмирала принудил Джейна да на направи ужасяващ избор: да го подкрепи в битката срещу орките, предавайки по този начин своите нови съюзници, или да се сражава срещу собствения си баща, за да запази нестабилния мир между Алианса и Ордата, който бил така трудно постигнат. Джейна избрала второто и помогнала на Трал да победи полуделия и баща. За нещастие Адмирал Праудмуур паднал в битката преди Джейна да може да се помири с него и да му докаже, че орките вече не са предишните жадни за кръв чудовища. Заради предаността на Джейна, орките позволили на армии й да се завърнат сигурно в Терам

Влез

Календар
«  Декември 2018  »
НедПонВтоСряЧетПетСъб
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Търси

Приятели на сайта
# .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове

Статистика

Всички онлайн : 1
Гости : 1
Потребители : 0

Copyright MyCorp © 2018