Алиансът на Лордaерон
Warcraft 2: Tides of Darkness

Лорд Лотар събрал всички оцелели от Азеротската армия, след загубата при Двореца на Стормуинд, като започнал масово преселение през морето към северното кралство на Лордаерон. Убедени, че Ордата ще погълне цялото човечество ако някой не се опълчи срещу нея, лидерите на седемте човешки нации се събрали и се съгласили да се обединят под името Алианса на Лордаерон. За първи път в последните три хиляди години, различните нации на Аратор, отново се обединили под едно знаме. Назначен, като Висш Командир на Съюзническите армии, Лорд Лотар ги подготвил за идващата Орда.

Подпомогнат от своите лейтенанти - Утър Светлоносеца, Адмирал Дейлин Праудмор и Туралион, Лотар успял да убеди полу-човешките раси на Лордаерон в неизбежната заплаха. Алиансът, успял да спечели подкрепа от стоическите джуджета и от една малка група висши елфи от Куел`Талас. Елфите, водени по това време от Анастерян Сънстрайдер, били много незаинтересовани от настъпващия конфликт. Въпреки това, те имали дълг да помогнат на Лотар, защото той бил последния от потеклото на Арати - хората които подпомогнали елфите преди много години.

Ордата, сега водена от вожда Дуумхамър, довела огрета от родната им планета Драенор и убедила горските троли от Амани да се присъединят. Започвайки масивна кампания да прегазят джуджешкото кралство на Каз Модан и южните части на Лордаерон, Ордата без усилие убивала всяка съпротива.

Епичните битки на Втората Война, обхващали масивни морски и земни сблъсъци. По незнаен начин Ордата открила могъщ артефакт, известен като Душата на Демона, който използвала да пороби древната драконова кралица, Алекстраза. Заплашвайки я, че ще й счупят безценните яйца, Ордата накарала Алекстраза да изпрати порасналите си деца на война. Благородните червени дракони били принудени да се бият заедно с Ордата, което и направили.

Войната се водила надлъж и на шир по Каз Модан, Лордаерон и самия Азерот. Като част от северната кампания, Ордата успяла да изгори пограничните райони на Куел`Талас, като така окончателно подтикнала елфите да се присъединят към каузата на Алианса. По-големите градове и пристанища на Лордаерон, били разрушени от конфликта. Въпреки липсата на подкрепления и превъзхождащия ги враг, Лотар и неговите съюзници успели да удържат противника.

Но през последните дни от Втората Война, когато победата на Ордата над Алианса изглеждала почти сигурна, ужасна вражда се разгоряла между двамата най-могъщи орки на Азерот. Докато Дуумхамър се подготвял за последната си атака над Столицата на Лордаерон - нападение, което щяло да срази последните останки на Алианса - Гул`дан и неговите последователи напуснали своите постове и отплавали. Обърканият Дуумхамър, загубил почти половината от войската си поради предателството, като бил принуден да се оттегли и да загърби най-големия шанс за победа над Алианса.

Жадният за власт Гул`дан, обсебен от идеята да стане бог, тръгнал в отчаяно търсене на подводната Гробница на Саргерас, която той смятал за ключ към истинската сила. След като обрекъл вече своите събратя орки на Изгарящия Легион, Гул`дан изобщо не се замислил за отговорността, която дължал на Дуумхамър. Подпомогнат от клановете Стормрийвър и тези на Тлайлайтсхамър, Гул`дан успял да повдигне Гробницата на Саргерас, от дъното на океана. Обаче, когато отворил древната наводнена крипта, намерил единствено побъркани демони, които го чакали там.

Търсейки начин да накаже избягалите орки за тяхното предателство, Дуумхамър пратил свои войски да убият Гул`дан и да върнат разбунтувалите се обратно в Ордата. За своето безрасъдство, Гул`дан бил разкъсан на парчета от побърканите демони, които освободил. След като техния водач бил мъртъв, разбунтувалите се кланове бързо били победени от разярените легиони на Дуумхамър. Въпреки, че бунтът бил прекратен, Ордата така и неуспяла да се възстанови от ужасните си загуби. Предателството на Гул`дан, дало не само надежда на Алианса, но и време да се прегрупира и да нападне.

Лорд Лотар, виждайки, че Ордата се пропуква отвътре, събрал останалите си сили и избутал Дуумхамър на юг, обратно в разбитата сърцевина на Стормуинд. Там войските на Алианса, хванали в капан отстъпващата Орда край вулканичната крепост на Блекрокската Кула. Макар, че Лорд Лотар паднал в битката пред Кулата, неговия лейтенант Туралион, събрал войските на Алианса в последния момент и прогонил Ордата до бездънните Блата на Мъката. Войските на Туралион, успели да унищожат Тъмния Портал, мистичния проход, който свързвал орките с родната им планета Драенор. Вече останали без подкрепления и разцепени от вътрешни свади, Ордата най-после се пропукала и паднала под мощта на Алианса.

Разпръснатите оркски кланове, бързо били хванати и поставени в охраняеми концентрационни лагери. Макар, че изглеждало Ордата да е напълно победена, някои останали много скептични, към това че мира ще бъде възстановен. Каджар, известен вече Висш магъосник, убедил командването на Алианса, да построи крепостта Недергарт. Оттам щели да се наглеждат руините на Тъмния Портал и да се осигури, че няма да има повече инвазии от Драенор.

Инвазията над Драенор
Warcraft 2X:Beyond the Dark Portal

Докато пожарите от Втората Война утихвали, Алиансат направил агресивни решения за предпазване от оркската заплаха. Голям брой строгоохранявани лагери, предназначени да държат заловените орки, били построени в южен Лордерон. Пазени и от паладини и войници, ветерани на Алианса, лагерите станали голям успех. Макар че заловените орки били твърде сковани и изтощени за да се бият още веднъж, многото легерни капитани, базирани при старият дворец-затвор Дурнхолд, поддържали мира и силна организация и ред.

Обаче, на адският Драенор, нова оркска армия се готвила да нападне неподозиращият Алианс. Нер`зул, бившият учител на Гул`дан, събрал останалите оркски кланове под неговото мрачно знаме. Подпомогнат от кланът Шадолмуун, старият шаман планирал да отвори няколко портала на Драенор, които ще заведът Ордата на нови непокварени светове. За да засили свойте портали, той се нуждаел от няколко омагьосани артефакта на Азерот. За да ги получи, Нер`зул отворил наново Тъмният Портал и пратил през него свойте слуги.

Новата Орда, водена от ветерани като Гром Нелскрийм и Килро Дедей (от клана Блийдинг Холол), изненадали защтните войски на Алианса и помитали провинцията. Под хироргическото командване на Нер`зул, орките бързо събрали артефактите, от които се нуждаели и отстъпили обрато на безопасният Драенор.

Кралят Теренас от Лордерон, убеден, че орките планували да подготвят нова инвазия над Азерот, събрал свойте най-доверени лейтананта. Той наредил на Генерал Туральон и висшиятмагьосник Каджар да поведът експедицията през Тъмният Портал е да прекратът заплахата от орките веднъж и завинаги. Войките на Туральон и Каджар стъпили на Драенор и постоянно се сблъсквали с клановете на Нер`зул по Пенисулата Хелфайер. Даже и с помощта на висшата елфка Алерия Луиндрънър, джуджето Курдран Лайълдхамър и ветеранният войник Данат Тролбейн, Каджар не успял да попречи на Нер`зул да отвори портали към другите светове.

Нер`зул най-накрая успял да отвори порталите към другите светове, но той не видял ужасната цена, която трябвало да плати. Огромната енергия на порталите започнала да раздира самата структура на Драенор. Докато войските на Туральон се били отчаяно да се върнат на родната си планета Азерот, света на Драенор започнал да се огъва и напуква. Гром Хелскрийм и Килгор Дедай, осъзнали, че лудият план на Нер`зул щял да обрече цялата тяхна раса, те събрали останалите орки и избягали обратно на относително безопасната планета Азерот.

На Драенор, Туральон и Каджар се съгласили да направят ултимативната жертва като унищожът Тъмният Портал отвътре. Макър, че това щяло да им струва живота и живота на тяхните другари, те знаели, че това бил единственият начин да подсигурят оцеляването на Азерот. Още докато Хелскриийм и Дедай си проправяли път през защитата на хората, отчаяни за свобода, Тъмният Портал експлодирал зад тях. За тях и за останалите орки на Азерот нямало връщане назад.

Нер`зул и неговият лоялен клан Шадолмуун минали през най-големият създаден портал, докато масивни вулканични изригвания започнали да начупват континентие на Драенор на части. Горящите морета се надигнали и размътили разбитите земи, докато измъченият свят най-накрая бил погълнат от масивна, апокалиптична експлозия.

 

Раждането на Краля Лич

Нер`зул и неговите последователи влезли в Извратеният Ад, вечното място, което свързва разпръстнатите светове в Велкият Отвъден Мрак. Но за съжаление Кил`джейдан и неговите демонични слуги ги чакали. Кил`джейдан, който дал клетва да отмъсти на Нер`зул за неговото предателство, бавно разкъсал на парчета старият шаман, парче по парче. Кул`джейдан запазил духът на шамана жив и здрав като така оставия в съзнанието на Нер`зул ужасната болка от неговото разчленяване. Макър че Нер`зул се молил на демона да го освободи и да го дари със смърт, демонът мрачно отвърнал, че Кървавият Пакт, който те направили много отдавна още важал, и че Нер`зул все още можел да служи на Легиона

Нуспехът на орките да завземат света за Изгарящият Легион принудил Кул`джейдан да създаде нова армия, която да сее хаос в кралствата на Азерот. Тази нова армия не трябвало да става жертва на нищожни спречквания и борби помеждуси. Трябвало да има безмилостна и предани на мисията си. Този път Кил`джейдан не можел да си позволи провал.

Държейки душата на безпомощният Нер`зул в статичност, Кул`джейдан му дал един последен шанс да служи на Легиона или да страда вечн. Още веднъж, Нер`зул безотговорно се съгласил на демонският пакт. Душата на Нер`зул била поставена в специално изработена канара от диамантено здравлед събран от далечните крища на Извратеният Ад. Затворен в леденият ковчег, Нер`зул усетил, че неговите сетива се изострят хиляди пъти повече. Обгърнат от хаотичните демонични сили Нер`зул станал спектрално създание с необхватна сила. Точно в този момент, оркът известен като Нер`зул бил унищожен завинаги и бил роден Краля Лич.

Лоялните нер`зулски рицари на смъртта и последователи от клана Шадолмуун били също трансформирани от демоничните енергии. Подлите магьосници били разкъсани на парчета и били превърнати в скелетни личове. Демоните се погрижил, че даже и в смъртта, последователите на Нер`зул щяли да му останат верни.

Когато настъпир часът, Кил`джейдан обяснил мисията, за която той създал Кралят Лич. Нер`зул трябвало да разпръсне смъртна зараза и терор по целият Азерот, която болест щяла да заличи човечеството завинаги. Всички, които щяли да умрат от заразата щяли да се надигнат като немъртви и тяхните души щяли да бъдат обвързани завинаги за желязната воля на Нер`зул. Кил`джейдан обещал, че ако тъмната мисия е изпълнена и човечеството ще бъде заличено от земята, той щял да го освободи от неговото проклятие и щял да го дари с ново, здраво тяло, което да обитава.
Макър че Нер`зул бил съгласен и на пръв поглед нетърпелив да изиграе своята роля, Кил`джейдан останал скептичен към лоялността на своята марионетка. Държейки Кралят Лич без тяло и хванат в капан от кристалният ковчег, подсигурявало неговот добро поведение поне за кратко време, но демона знаел, че тярбва да го надглежда. От своя страна Кил`джейдан пратил свойте елитни демони-пазачи, вампиричните дредлорди, да надглеждат Нер`зул и да подсигурят, че той ще си изпълни своите задължения. Тихондриус, най-могъщият и хитър от дредлордите, заинтригуван от предизвикателството; той бил учуден от силата на заразата и от огромният потенциал на Краля Лич за геноцид.

 

Айскраун и Леденият Трон

Кил`джейдан хвърлил леденият ковчег на Нер`зул в света на Азерот. Заздравеният кристал направил ивица в нощното небе и се разбил в безлюдният полярен континент ня Гортренд, погребвайки го в дълбините на ледника Айскраун. Замръзналият кристал, уит и очукан от силното си спускане, заприличал на трон и отмъстителният дух на Нер`зул скоро започнал да бушува вътре.

От затвора на Леденият Трон Нер`зул започнал да разпростира своето широко съзнание и започнал да докосва умувете на местното население. С малко усилие той поробил умувете на вного от туземните създания, включително ледените тролове и страховитите лендигота, и ги привлякал в неговият растящ мрак. Неговата психимна сила се оказала подчти безограничена и той използвал местните племена да създаде малка армия, която живяла в широките лабиринти на Айскраун. Докато Кралят Лич увладявал своите растящи уменияпод постоянното наблюдение на дредлоридте, той открил малко човешко селце на ледовете на широкият Драгонблайт. Нер`зул пожелал да изпробва силата си върху нищо неподозиращите хора.

Нер`зул пуснал една болест от немъртви, която произлизала от дълбините на Леденият Трон, по арктичната пустош. Контролирайки болестта единствено с волята си, той я пратил право в селото на хората. След три дена, всички вселцет били мъртви, но малко след това, мъртвите започнали да се надигат като зомбита. Бошуващата какафония в умът на Нер`зул го направила още по-силен, като че ли техните души се оказали неговият много нужен лек. Той разбрал, че била детска игра да контролира действията на зомбитата и да ги насочва накъдето си поиска.

През следващите няколко месеца, Нер`зул продължил да експреиментира с болестта от немъртви, като подчинявал човешкото население на Нортренд. С нарастването на армият от немъртви денонощно, той знаел, че времето за истинското изпитани наближавало.

 

Битката при Грим Батол

През това време, в разкъсаната от войни земя на юг, разпръснатите остатъци от Ордата се били за живота си. Макар че Гром Хелскрийм и негвият клан Ларсонг успяли да не бъдат хванати, Дедай и неговият клан Блийдинг Холол били заловени и поставени в лагери в Лордерон. Неуспявайки да се надигнат на бунт, пазачите скоро установили контрол над техниет брутални задачи.

Въпреки това, неизвестно на Алианса, една голяма оркска войска все още ходила на свобода в северните пустоши на Каз Модан. Кланът Драгонмал, воден от омразният ларлок Некрос, използвал артефакт известен като Душата на Демона да контролира драконовата Кралица, Алекстраза, и нейните ята. С драконовата Кралица като заложник, Некрос построил тайна армия в изоставеният, някои казват прокълнат, укрепление на Грим Батол в Лаяалдхамър. Планирайки да пусне моща на червените дракони над Алианса, Некрос се надявал, че ордата ще подължи да завзима Азерот. Неговите надежди така и не се сбъднали, малка група от войници, водени от човекът магьосник Ронин успяли да унищожат Душата на Демона и да освободят драконовата Кралица от властта на Некрос.

В своят гняв, драконите на Алекстраза унищожили Грим Батол и изпепелили по-голямата част от кланът Драгонмал. Великият план на Некрос да възтанови Ордата полетял надоло, когато Алиансат дошъл и хванъл останалите оркски оцелели и ги хвърлили в чакащите лагери. Загубата на клана Драгонмял бележил краят на Ордата, но също и краят на жаждата за кръв на орките.

 

Летаргията на Орките

Месеци минали и още орки били заловени и пратени в лагерите. Алиансът бил принуден да построи нови лагери в полята на юг от планините Алтерак, защото старите лагери били препълнени. За да управляват правилно лагерите и да им доставят нужните материали, Крал Теренас създал нов данак за нациите на Алианса. Тази такса, заедно сполитическото напрежение за граничните спорове, създало широко недоволство. Изглеждало, че крехкият пакт между човешките нации, който бил направен през най-мрачният им час, щял да се разпадне по всяко време.

Посред политическите спорове, много от пазачите на лагерите започнали да забелязват промяна в поведението на оркските заложници. Опитите на орките да избягат от лагерите или да се бият помеждуси много намалял в честота след време. Орките започвали да стават все повече сдържани и летаргични. Макар че било трудно за вярване, орките, считани за най-агресивната раса някога съществувала на Азерот, сега бе изгубила желанитео си за борба. Странната летаргия объркала водачите на Алианса и продължила да взема своят данък над бързо отслабващите орки.

Някои спеколирали, че някаква странна болест, разпръстната само при орките, довела до учудващата летаргия. Но Архимага Антонидас от Даларан имал друга хипотеза. Изучавайки малкото, което можел да открие за оркската истолия, Антонидас научил, че орките били под унищожителното блиание на демонични сили за векове. Той спекулирал, че орките били покварени още преди те да са започнали първата инвазия над Азерот. Очевидно, демони покварили кръвта на орките и в замяна чудовищата получили неестествана сила, издържливост и агресия.

Анотридас предполагал, че общото летаргия на орките не било болест, а повече като последстви от расовият недостатък от насилствената ларлокска магия, която ги направила страховити, кръвожадни войници. Макар че симптомите да били ясни, Антонидас не успял да намери лек за настоящето състояние на орките. Скоро много от неговите братя магьосници и също много от забележимите водачи на Алианса счели, че намирането на лек за орите би било неблагоразумен риск. Оставен да мисили за мисетриозното състояние на орките, заключението на Анторидас било, че лекът на орките трябвало да бъде духовен.

 

Новата Орда

Шефт пазач на концентрационните лагери, Аделас Блакмуур, надглеждал затворниците орки от своя затвор-крепост в Дърнхолд. Един орк в частност винаги пробуждал интерес в него- сирачето бебе, което той намерил преди подчти осемнадесет години. Блакмуур отгледал младото момче като любим роб и го кръстил Трал. Блакмуур го научил на тактика, философия и битки. Трал даже бил изучен като гладятор. През цялото това време, коромпираният пазач целял да превърне орка в оръжие.

Въпреки грубото му отглеждане, младият Трал станал силен, бързо-мислещ орк и той знаел в сърцето си, че робският живот не е за него. Докато той растял, той научил за своят народ, орките, които той никога не бе срещал, защото след загубата си, повечето от тях били хвърлени в концентрационните лагери. Разнасяло се слух, че Дуумхамър, водачът орк, успял да избяга от лордерон и успял да се прикрие. Само един мошеник да действа в тайн, опитвайки се да избегне наблюдателното око на Алианса.

Находчивият, но все още неопитен Трал решил да избяга от крепостта на Блакмуур и да тръгне да търси своят народ. По време на своето пътеществи Трал посетил лагерите и намерил своята някога могъща раса някак опитомена и отпусната. Не намерил гордите войни, които се надявал да намери, Трал тръгнал да търси последният непобеден оркски вожд, Гром Хелскрийм.

Постоянно преследван от хората, Хелскрийм въпреки това се придържал към неутолимата жажда на Ордата за битка. Подкрепен единствено от своят отдадет клан Ларсонг, Хелскрийм продължил да води подземна битка срещу подтисничеството към обсаденият си народ. За съжаление, той никога не намерил начин да надигне орките от тяхната летаргия. Възприемчивият Трал, вдъхновен от идеализмът на Хелскрийм, сздал силно съпричасти в него към Ордата и традициите на война.

Търсейки истината за своят произход, Трал пътлувал на север за да намери легендарният клан Фростулф. Трал научил, че Гул`дан пратил в изгнание кланът още в ранните дни на Първата Война. Той също открил, че е син и наследник на орка герой Дуротар, истинският вожд на Фростулф, който бил убит в гората близо двадесет години преди това.

Под настойчивият надзор на шамана Дрек`Тар, Трал учил древната шаманистическа култура на народа си, която била забравена под злата власт на Гул`дан. След време, Трал станал могъщ шаман и взел мястото на вожд на изгнническият клан Фросулф. Подсилен от самите елементи и воден от жлението да намери съдбата си, Тралл тръгнал да освободи пленните кланове и да излекува расата си от демоничната корупция.

По време на своето пътешествие Трал намерил състареният оркски вожд, Огримар Дуумхамър, който живял като отшелник за много години. Дуумхамър, който бил близък приятел с бащата на Трал, решил да полседва младият орк и да му помогне да освободи пленните кланове. Подкрепен от много ветеранни вождове, Трал успял да съживи отново Ордата и да даде на народа си нова спиритуалистична идентичност.

Да символизира прераждането на народа си, Трал се завърнал в крепосттан на Блакмуул в Дърнхоли сложил решаващ край на плановете на бившият си господар, като нападне лагерите. Победата дошла с цена- по време на освобождаването на един от лагерите, Дуумхамър паднал в битка.

Трал вдигнъл легендарният боне чук на Дуумхамър и навлякъл черната броня и така той се превърнал в новият вожд на Ордата. През следващите няколоко месеца, малката, но бърза Орда на трал успяла да унищожи всички лагери и да контрира най-добрите опити на Алианса да прекратят неговите хирургични удари. Окуражен от най-добрият си приятел и учител, Гром Хелскрийм, Трал се погрижил, че неговите хора никога няма да станат роби отново

Войната на Паяка

Докато Трал освобождавал свойте събратяв Лордерон, Нер`зул продължил да изгражда своята могъща база в Нортренд. Велика цитадела била изградена над Ледника Айскраун и пазена от растящите легиони на мъртвите. И все пак, докато Кралят Лич разширявал своето влиание над земята, една сенчеста империя стояла срещу него. Древното подземно кралство на Ажол-Неруб, което било изградено от раса хитри, човекоподобни паяци, пращало своите елитни войници-пазачи да атакуват Айскраун и да прекратят лудото желание на Кралят Лич за власт. Нер`зул открил, че злите нерубяни били имунизирани не само срещу заразата, но и към неговите телепатични умения също.

Нерубянските лордове командвали огромни войски и имали подземна система от тунели, която се разпростирала подчти над полвината Нортренд. Тяхната тактика удари-и-бягай, която използвали срещу укреплението на Краля Лич, му попречило да изкорени тяхната раса веднъж и завинаги. Накрая битката на Нер`зул с нерубяните била спечелена благодарение на изхабяване. С помощта на подлите дредлорди и безбройната немъртва войска, Кралят Лич нападнал Ажол-Неруб и сринал неговите подземни храмове върху главите на паяците лордове.

Макар че ерубяните били имунизирани срещу заразата, умнеията на Нер`зул като некроманта му позволили да съжи труповете на паяците-бойци и да ги подчини на волята си. Като завещание затяхната наклонност и безстрашие, Нер`зул взел архитектурата на нерубяните за своята крепост и сгради. Оставен да властва над кралството си необезспокоен, Кралят Лич започнал да се подготвя за истинската си мисия на този свят. Протягайки се към човешките земи с своето огромнно съзнание, Кралят Лич повикал всякоя тъмна душа, която щяла да го чуе.

 

Кел`Тузад и Формирането на Напастта

Имало шепа хора разпръснати по света, които чули менталният повик на Краля Лич от Нортренд. Най-забележимият от тях бил архимагьосникът от Даларан, Кел`Тузад, който бил старши челн в Кирин Тор, даларанският управляващ съвет. Той бил считан за отцепник за много години поради факта, че изучавал забранените изкуства на некромансерите. Воден от жлеанието да научи всичко за магическият свят и неговите сенчести чудеса, той бил разочарован, когато вилдя старомодността и лишените им от въображение действия. Когато чул могъщото призоваване идващо от Нортренд, архимагьосникът подчинил цялата си воля за да общува с мистериозният глас. Убеден, че Кирин Тор бил твърде неразположен да вземе силата на познанието на тъмните изкуства, той се примирил да научи всичко, което може да получи от Кралят Лич.

Изоставяйки своето богатство и престижното си политическо място, Кел`Тузад изоставил начините на Кирин Тор и напуснал Даларан завинаги. Воден от гласа на Краля Лич в главата си, той продал огромните си земи и складирал всичкото си съкровище. Пътувайки много левги по суша и вода, той най-накрая стигнал замръзналите брегове на Нортренд. С възнамеренитео д стигне до Айскраун и да предложи услугите си на Краля Лич, архимагьосникът минал през опустошените, разкъсани от битки руини на Ажол-Неруб. Кел`Тузад видал сам размера и свирепостта на Нер`зулската сила. Той почнал да осъзнава, че съюзяването му с мистериозният Краля Лич може да бъде и мъдро и изгодно.

След много месеци пътуване през суровите арктически пустоши, Кел`Тузад най-накаря стигнал тъмният ледник на Айскраун. Той смело се приближил до цитаделата на Нер`зул и останал шокиран, когато немъртвите пазачи тихо му позволили да мине, като че ли бил очакван. Кел`Тузад се спуснал надълбоко в студената земя и намерил пътя до дъното на ледника. Там, в безкрайните пещери от лед и сянки, легнал пред самият Замръзнал Трон и предложил своята душа на тъмният лорд на мъртвите.

Кралят Лич бил доволен с последното си попълнение. Той обешал на Кел`Тузад безсмъртие и велика мощ в замяна за неговата лоялност и послушание. Жаден за знание и сила, Кел`Тузад приел своят първа велика мисия: да отиде в света на хората и да основе нова религия, която щяла да боготвори Краял Лич като бог.

За да помогне на архимагьосникът в мисията му, Нер`зул оставли човешката част в Кел`Тузад непокътната. Състареният, но все още умайващ магьосник бил назначен да използва свойте сили на илюзия и убеждаване за да умълчи тормозените маси хора в Лордерон и да ги вакар в състояние на доверие и вяра. Полсе, когато той привлекъл тяхното внимание, той щял да предложи ново виждане за обществото, такова кавото трябва да бъде и нов човек, който те да наричат свой крал.

Кел`Тузад завърнал променил Лордерон, и след малко повече от три години време, той използвал своите богатства и интелек за да събере тайно братство от подобно мисещи жени и мъже. Братството, което той кръстил Култът на Обречените, обещал на свойте последователи социално равноправие и вечен живот на Азерот в замяна за техните услуги и послушание към Нер`зул. Докато месеците минавали, Кел`тузад намерил много желаещи доброволци за новият си култ сред изморените, пренатоварени работници на Лордерон. Било учудващо лесно за Кел`Тузад да постигне своята цел: а имено да промени вярата на гражданите от вяра в Свещенната Светлина в вяра в тъмната сянка на Нер`зул. Докато Култа на Проклетите растял на размер и във влиание, Кел`Тузад се погрижил да прикрие свойте действия от властите на Лордерон.

Докато Кел`Тузад успявал в Лордерон, Кралят Лич правил посредните приготовления за нападенито над човешката цивилизация. Поставяйки заразата-енергия в много артефакти наричани заразени котли, Нер`зул наредил на Кел`Тузад да пренесе котлите в Лордерон, където те щяли да бъдат скрити в множество контролирани от култа селца. Котлите, пазени от лоялните култисти, тогава щяли да играят роля на производители на заразата, сеейки заразата по нищо неподозиращите феремрски земи и градове на северен Лордерон.

Планът на Краля Лич проработил отлично. Много от северните кела били подчти веднага заразени. Също както и в Нортренд, градовете, в които била разпръстната заразата умрял и се надигнали като доброволни роби на Краля Лич. Култистите служещи на Кел`Тузад също жадували да умрат и да се надигнат отново като слуги на тъмният лорд. Те се радвали на факта, че ще станат безсмъртни щом се надигнат като немъртви. Докато заразата се разпръсквала, все повече и повече диви зомбита се надигали в северните земи. Кел`Тузад погледнал растящата армия на Краля Лич и я нарекъл Напастта, защото скоро щяла да марширува през портите на Лордерон и да унищожи човечеството от лицето на земята.