Основаването на Кел’Талас

6800 години преди Warcraft I

Висшите елфи, водени от Дат’Ремар, напуснали Калимдор и се изправили пред бурите на Водовъртежа. Тяхната флота се скитала из останките на света много години и така те открили тайните на изгубените кралства. Дат’Ремар, който приел името Сънстрайдър( или “този, който броди през деня”), търсил подходящи местности с древна сила, където да построи нов дом за своя народ.

Най-накрая неговите кораби акостирали на плажовете на едно царство, което хората по-късно щели да нарекат Лордаерон. След като си проправили път към вътрешността на континента, висшите елфи основали селище в спокойната местност на Тирисфалските поляни. Но след няколко години, много от тях започнали да полудяват. Имало теория, че нещо зло се е промъкнало под земята в тази част на света, но тези слухове така и не се доказали. Висшите елфи, събрали своя лагер и се придвижили на север, към друга местност с древна енергия.

Докато те пресичали скалистите, планински земи на Лордаерон, пътуването им станало много по-опасно. Тъй като били практически “отрязани” от животворната енергия на Кладенеца на Вечността, много от тях се разболели от мразовития климат или умрели от глад. Най-странната промяна обаче била, че те вече не били безсмъртни или имунизирани от елементите. Също така и се “смалили” на ръст, като кожата им изгубила своя характерен виолетов отенък.
Въпреки трудностите, те срещнали много чудни същества, които не били виждали никога в Калимдор. Също така открили племена на примитивни хора, които ловували в древните гори. Но най-страшната заплаха, която срещнали били лакомите и лукави горски троли от Зул’Аман.

Те били с мъхеста кожа, можели да регенерират изгубените си крайници и да лекуват своите дълбоки рани, но се показали като варварска, зла раса. Империята Амани се разпростирала в по-голямата част на северен Лордаерон и тролите се биели жестоко, за да предпазят границите си от нежелани непознати. Елфите развили дълбока омраза към злите същества и ги убивали, веднага щом ги видят.

След много години, висшите елфи най-накрая открили земя, която напомняла на Калимдор. Дълбоко в северните гори на континента, те основали кралство Кел’Талас и дали тържествена клетва да създадат могъща империя, пред която тази на техните братовчеди, нощните елфи, ще изглежда нищожна. За нещастие, скоро те открили, че Кел’Талас е основан върху древен тролски град, който се смятал за свещен. Почти веднага след това, тролите започнали да нападат елфическото селище.

Упоритите елфи не искали да предадат своята земя, употребили магията, която били събрали от Кладенеца на Вечността и отблъснали тролите. Под командването на Дат’Ремар те успели да победят Аманските бойни отряди, които ги превъзхождали по брой десет към едно. Някои от елфите, предпазливи заради древните предупреждения на Калдореите(нощните елфи), усетили че използването на магия може да привлече вниманието на Прокудените от Изгарящия Легион. Въпреки това, те решили да прикрият своите земи, чрез предпазна бариера, която да им позволява да използват своите заклинания. Построили множество монолитни Рунически камъни на най-разнообразни точки около Кел’Талас, като по този начин отбелязали границите на магическата бариера. Самите камъни, не само прикривали елфическата магия от заплахи от други измерения, но и им помогнали да уплашат суеверните тролски военни отряди.

С течение на времето, Кел’Талас се превърнал в прекрасен паметник на усилията и храбростта на висшите елфи. Красивите му палати били изваяни в същия архитектурен стил, като на древните зали в Калимдор, но все пак в тях били вплетени и местните особености на земята. Кел’Талас се превърнал в блестящ скъпоценен камък, какъвто елфите мечтаели да направят. Съветът на Сребърната Луна бил основан, за да управлява Кел’Талас, въпреки че династията Сънстрайдър поддържала своята политическа власт. Съветът бил съставен от седем от най-великите лордове на елфите, които се грижели за сигурността на елфическите земя и народ. Обгърнати от своята магическа бариера, висшите елфи останали незасегнати от старите предупреждения на нощните елфи и продължили явно да използват магия, в почти всички аспекти на своя живот.

Близо четири хиляди години висшите елфи живеели мирно в усамотената сигурност на тяхното кралство. Въпреки това, устойчивите троли не можели да бъдат победени толкова лесно. Те чертаели планове и схеми в дебрите на гората и чакали броят на техните военни отряди да се увеличи. Най-накрая тяхната могъща армия изникнала от сенчестите гори и още веднъж в историята обсадила блестящите кули на Кел’Талас.

Аратор и Войните с троловете

2800 години преди WarCraft I

Докато висшите елфи се сражавали за своя живот и се отбранявали срещу яростната атака на тролите, разпръснатите номадски хора на Лордаерон, се борили да утвърдят собствените си земи. Племената на ранното човечество нападали изневиделица своите селища, без да се интересуват от расово обединение или чест. Все пак едно племе, познато като Арати, забелязало, че тролите се превръщат в твърде голяма опасност, за да бъдат пренебрегнати. Аратите искали да подчинят всички племена под своето командване, за да могат да се бият срещу тролските военни отряди.

За шест години, чрез хитрост те успели да победят съперническите племена. След всяка победа те предлагали мир и равенство на покорения народ, като по този начин печелили лоялността им. Накрая, племето Арати се превърнало в сбор от много коренно различни такива, а армията им растяла с огромна бързина. Убедени, че могат да победят тролите и дори уединените елфи ако се наложи, вождовете на Аратите решили да построят могъщ крепостен град в южните райони на Лордаерон. Градът-държава, наречен Стром, се превърнал и в столица на аратската нация Аратор. Нацията просперирала и хора от целия континент пътували на юг, за да потърсят защитата и сигурността на Стром.

Обединени под едно знаме, човешките племена развили силна, оптимистична култура. Торадин, крал на Аратор знаел, че мистериозните елфи от северните земи са подложени на постоянната обсада на тролите, но отказал да рискува живота на своя народ, за да им помогне. Много месеци изминали и слухове, че елфите са победени, започнали да се разпростират от север. Едва, когато изтощени посланици от Кел’Талас достигнали Стром, Торадин осъзнал каква огромна заплаха били тролите.

Елфите осведомили Торадин, че вражеските армии са огромни и ако успеят да унищожат Кел’Талас ще продължат своята атака на юг. Отчаяните елфи, които ужасно се нуждаели от военна подкрепа, се съгласили да научат избрани хора как да овладеят магията, в замяна на помощта им. Торадин, недоверчив към всякаква магия, се съгласил да помогне на елфите само от нужда. Почти веднага след това, елфически магьосници пристигнали в Аратор и започнали да обучават група хора по пътя на магията.

Елфите открили, че въпреки своята тромавост в справянето с магия, хората притежавали потресаващо вродено влечение към нея. Сто души били обучени в основите на елфическата магия: не повече, отколкото били необходими да се сражават с тролите. Убедени, че техните човешки ученици са готови да се включат в битката, елфите напуснали Стром и се отправили на север заедно с могъщата армия на Крал Торадин.

Обединените армии на хора и елфи се сблъскали с непреодолимите военни отряди на тролите, в подножието на планината Алтерак. Битката продължила много дни, но непоколебимите армии на Аратор, не се уморили, нито отстъпили пред врага. Елфическите лордове сметнали, че е настъпило времето да освободят мощта на своята магия върху неприятеля. Стоте човешки магьосници и множество елфически чародейци, призовали на земята яростта на небесата и я стоварили върху тролската армия. Елементалните огньове не позволили на противника да регенерира своите рани и изгорили телата им отвътре.

Тролската армия се опитала да избяга, но хората на Торадин ги преследвали и ги изклали до един. В последствие те така и не успели да се възстановят от тази тежка загуба и историята никога вече нямало да ги види, да се надигнат като самостоятелна нация. Сигурни, че за Кел’Талас няма повече опасност, елфите дарили своята лоялност на нацията на Аратор и на целия род на крал Торадин. От този момент, хора и елфи щели да запазят мирни отношения помежду си, за много векове напред.

Пазителите на Тирисфал

2700 години преди Warcraft I

Отсъствието на тролите по северните земи, позволило на елфите от Кел’Талас да насочат своите усилия към възстановяване на славната си родна земя. Армиите на Аратор се завърнали у дома в южните земи на Стром. Човешкото общество на Аратор се разраснало и просперирало, но Торадин се опасявал, че неговото кралство ще се разпадне ако се разшири прекомерно, при положение, че Стром е център на Араторската Империя. След много мирни години на развитие и търговия, могъщия владетел Торадин, починал от старост, оставяйки свобода на младото поколение, да разшири империята отвъд земите на Стром.

Първите сто магьосници, които били обучени от елфите в пътищата на магията, разширили своята власт и изучили мистичните дисциплини на изтъкаване на заклинания, в много по-големи детайли. Тези магьосници, които били избрани, заради своята силна воля и благороден дух, винаги практикували своята магия предпазливо и отговорно; но те предали своите тайни и способности на новото поколение, което нямало никакво понятие за ужасите на войната или за нуждата от себевъздържание. По-младите чародеи започнали да практикуват магия, повече за своя собствена облага, отколкото от отговорност към техните братя.

Империята се разраствала в нови земи и младите магьосници се заселили по южните краища. Владеейки мистичните сили, те защитавали своите събратя от дивите създания и направили възможно нови градове-държави да бъдат построени в пустошта. Въпреки това, колкото повече растяла тяхната мощ, толкова повече магьосниците ставали все по-надменни и изолирани от останалата част от обществото.

Даларан, вторият араторски град-държава, бил основан в земите на север от Стром. Много млади заклинатели напуснали ограничителните предели на Стром и отпътували към новия град, където се надявали да използват своите новопридобити способности по-свободно. Те, използвали своите заклинания да построят омагьосаните кули на Даларан и се впуснали в преследване на нови знания. Гражданите на града толерирали старанието на магьосниците и създали оживена икономика под тяхна защита. Но, когато все повече и повече магьосници практикували своето изкуство, тогава самата материя на реалността около Даларан, започнала да изтънява и да се разпада.

Злите агенти на Изгарящия легион, които били прогонени при разрухата на Кладенеца на Вечността, били привлечени отново към света от непредпазливото използване на заклинания от Даларанските магьосници. Въпреки, че тези сравнително слаби демони не се появявали с всичката си сила, те внасяли значително объркване и хаос сред улиците на Даларан. Повечето от тези срещи с демони били изолирани събития и управляващите магьосници (Магократи) правили всичко възможно, тези събития да останат скрити за обществеността. Най-могъщите сред тях, били изпращани да залавят изплъзващите се демони, но често се оказвало, че даже един агент на Легиона е по-могъщ от тях.

След няколко месеца, суеверните селяни започнали да подозират, че управляващите крият нещо ужасно от тях. Из улиците на Даларан започнали да се носят слухове за бунт, като параноичните селяни се усъмнили в мотивите, да се практикува магия. Магократите, страхувайки се, че селяните ще възстанат и Стром може да предприеме действия срещу тях, се обърнали към единствените, които биха разбрали техния личен проблем – елфите.

След като чули за новата демонична активност в Даларан, елфите бързо изпратили, своите най-могъщи магьосници в човешките земи. Те проучили теченията на магията в Даларан и изготвили подробни доклади за демоничната активност, на която се натъкнали. Въпреки, че имало малко зли твари на свобода в света, самият Легион ще остане сериозна заплаха докато хората продължават да използват енергията на магията.

Съветът на Сребърната луна, който управлявал елфите в Кел’Талас, сключили таен договор с Магократите на Даларан. Те разказали историята на древен Калимдор и Изгарящия Легион, история която още заплашвала света. Осведомили хората, че докато използват магия ще трябва да защитават своите граждани от злонамерените агенти на Легиона. Магократите предложили идеята да дадат сила на един единствен смъртен герой, който да използва тяхната обща мощ, с цел да води непрестанна тайна война срещу злото. Наблегнали на това, че по-голямата част от човечеството, никога не трябвало да разбира за Пазителите или пък за заплахата на Легиона, за да не се страхуват и да не се надигнат на бунт заради това. Елфите се съгласили с предложението и основали тайно общество, което да надзирава избора на Пазител и да помага да се възпре зараждането на хаос в света.

Обществото провеждало своите тайни събирания в сенчестите горски поляни на Тирисфал, там където елфите се заселили за пръв път в Лордаерон. Така, те нарекли своята тайна секта Пазителите на Тирисфал. Смъртните герои, които били избирани за Пазители, били дарявани с невероятната мощ на елфическата и човешката магия. Въпреки, че щяло да има само един Пазител в определено време, той щял да разполага с такава огромна мощ, че сам да се справя с агентите на Легиона, където и да ги открият. Силата му, била толкова велика, че само на Съвета на Тирисфал, било позволено да избира евентуалния наследник. Когато Пазителя ставал твърде стар и уморен от тайната война срещу хаоса, Съветът избирал нов герой и при контролирани условия тържествено прехвърляли властта на техния нов агент.

Поколенията се сменяли и Пазителите защитавали човешкото общество, от невидимата заплаха на Изгарящия Легион в земите на Аратор и Кел’Талас. Кралство Аратор растяло и процъфтявало от употребата на магията, разпростираща се в цялата империя. В същото време Пазители бдително следели за знаци на демонична активност.

Айрънфордж – Пробуждането на Джуджетата

2500 години преди Warcraft I

В древните времена, когато Титаните напуснали Азерот, техните деца, известни като глинени, продължили да оформят и пазят дълбоките недра на света. Глинените били малко заинтересувани, от делата на расите обитаващи повърхността и продължили да дълбаят в тъмните недра на земята.

Когато светът бил разкъсан от експлозията на Кладенеца на Вечността, глинените били дълбоко засегнати. Замаяни от болката на самата земя, те изгубили огромна част от своята идентичност и се запечатали в каменните зали, в които били създадени. Улдаман, Улдун, Улдар… това били имената на древните градове на Титаните, където за първи път глинените приели своите облик и форма. Погребани, под самия свят, глинените почивали в мир близо осем хиляди години.

Въпреки, че е неясно какво точно ги е пробудило, затворените в Улдаман излезли от съня, който сами си наложили. Открили, че са се променили значително за изминалото време. Твърдата им камениста кожа, била омекнала и се превърнала в гладка кожа, а техните способности спрямо камъка и земята били избледнели. Били се превърнали в смъртни същества.

Наричайки себе си джуджета, последните глинени напуснали залите на Улдаман и се решили да излязат в будния свят. Все още успокоени от сигурността и чудесата на дълбоките недра, те основали огромно кралство под най-високата планина на земята. Нарекли своята страна Каз Модан или “Планината на Каз”, в чест на своя баща-Титан, Каз’горот. За да го почетат, джуджетата построили могъща ковачница, в сърцето на планината. Така, градът се разрастнал около ковачницата и от тогава го наричали Айрънфордж (Желязната ковачница).

По природа, джуджетата били очаровани от оформянето на скъпоценни камъни и скали. Те започнали да копаят в заобикалящите ги планини, търсейки богатства и ценни минерали. Задоволени от своя труд под земята, те останали изолирани от делата на своите съседи, обитаващи повърхността.

Седемте Кралства

1200 години преди Warcraft I

Стром продължил да изпълнява ролята на център на Аратор, но както Даларан, много други градове-държави били издигнати насред континента. Гилнеас, Алтерак и Кул Тирас били сред първите основани и въпреки, че имали свои собствени обичаи и начини на търговия, те всички били държани от обединяващата власт на Стром.

Под бдителния взор на Ордена на Тирисфал, Даларан се превърнал в главния център за обучаване на магьосници, в цялата страна. Магократите, които управлявали Даларан, основали Кирин Тор, секта специализирана в изготвяне на каталози и проучване на всяко заклинание, артефакт или магически предмет, известен на човечеството.

Гилнеас и Алтерак се превърнали в силни поддръжници на Стром и развили могъщи армии, които изследвали южните земи на Каз Модан. Точно по това време, хората за пръв път срещнали древната раса на джуджетата и пътували до техния, подобен на пещера, подземен град Айрънфордж. Хората и джуджетата, споделили много тайни за коването на метал и инженерството и открили, че имат обща любов към битките и разказването на истории.

Градът-държава Кул Тирас, основан на огромен остров на юг от Лордаерон, развил процъфтяваща икономика, базирана на риболов и корабоплаване. С времето, Кул Тирас построил могъщ флот от търговски кораби, плаващи до всички познати земи, търсейки екзотични стоки. Но колкото повече процъфтявала икономиката на Аратор, толкова повече най-силните му елементи, започнали да се отделят.

След време, лордовете на Стром започнали да напускат изсъхналите земи на юга и се отправили към тучните земи на северен Лордаерон. Наследниците на Крал Торадин, последните потомци от кръвната линия на аратите, спорили, че Стром не бива да бъде напуснат и по този начин се изложили на недоволството на висшите граждани, които били нетърпеливи да заминат. Лордовете на Стром, търсейки чистотата и просвещението на неопитомения север, решили да напуснат древния град. Далеч на север от Даларан, те основали нов град-държава, който нарекли Лордаерон. Целият континент, взел името на този град-държава. Лордаерон се превърнал в меката на религиозните пътници, както и на всички онези, които търсели вътрешен мир и сигурност.

Потомците на аратите, изоставени сред рушащите се стени на древния Стром, решили да заминат на юг през скалистите планини на Каз Модан. Тяхното пътуване, завършило след много дълги години и те се установили в северните земи на континента, който щели да нарекат Азерот. В една плодородна долина, те основали Кралството на Стормуинд, което бързо се превърнало в самостоятелна сила само по себе си.

Малкото воини, които останали в Стром, решили да пазят древните стени на своя град. Той вече не бил център на империята, но се развил в нова нация, позната като Стормгард. Въпреки, че всеки от градовете-държави процъфтявал, Араторската империя действително се разпаднала. Всяка от нациите развивала свои собствени обичаи и вярвания, като по този начин те ставали все по изолирани една от друга, докато видението на Крал Торадин за обединено човечество не избледняло напълно.

Игуен и Ловът на Дракони

823 годни преди Warcraft I

Въпреки, че политиката на съперничество и съревнование между седемте човешки нации, ту растяла ту намалявала, Пазителите продължавали постоянно да бдят срещу хаоса. Много от тях се сменяли през годините, но по всяко време, само един можел да притежава магическите способности на Тирисфал. Предпоследният пазител на тази епоха, се изтъкнал като могъщ воин срещу сянката. Всъщност, това била Игуен, страстно човешко момиче, спечелило одобрението на Ордена и удостоено с наметалото на Пазителите. Игуен енергично ловяла и премахвала всички демони където и да ги намирала, но често се допитвала до властта на доминиращото мъжко съсловие в Съвета на Тирисфал. Тя вярвала, че древните елфи и възрастните мъже, които председателствали Съвета, мислили твърде сковано и не били достатъчно предвидливи да сложат окончателен край на конфликта с хаоса. Непонасяйки дългите дискусии и дебати, тя копнеела да се докаже достойна, на своите побратими и началници, като в резултат на това много често в решителни ситуации избирала доблестта пред мъдростта.

Когато усъвършенствала своите космични способности на Тирисфал, Игуен усетила, че няколко могъщи демона, вилнеят из заледения северен континент Нортренд. Тя отпътувала до далечния север и ги проследила до планините. Там открила, че демоните ловуват едно от последните оцелели драконови ята и изсмукват тяхната вътрешна вродена магия. Могъщите дракони, които били избягали от напредващия поход на смъртните раси, намерили равен по сила враг в лицето на Легиона. Игуен се изправила срещу демоните и с помощта на благородните дракони ги унищожила. Но, точно когато и последният демон бил прогонен от смъртния свят, велика буря изригнала от север. Огромно тъмно лице се появило в небето над Нортренд. Саргерас, кралят на демоните и господар на Изгарящия легион, се появил пред Игуен, наситен с пъклена енергия. Той осведомил младата Пазителка, че времето на Тирисфал скоро ще изтече и, че света скоро ще се преклони пред яростната атака на Легиона.

Гордата Игуен вярвала, че е равна по сила на бога и отприщила своята мощ срещу въплъщението му. С объркваща леснота обсипала демонлорда със своите заклинания и успяла да унищожи неговата физическа черупка. Страхувайки се, че духа му може да не намери покой, Игуен решила да заключи разрушената обвивка на неговото тяло в една древна зала на Калимдор, която била запратена на дъното на морето, при експлозията на Кладенеца на Вечността. Но Игуен така и не разбрала, че всъщност действала точно така, както Саргерас бил запланувал. По невнимание, тя лично предрешила съдбата на смъртния свят в полза на Титана, който по времето на телесната си смърт, прехвърлил своя дух в отслабналото тяло на Игуен. Скрит за младата Пазителка, той щял да остане прикрит в най-тъмните кътчета на нейната душа за много дълги години.

Войната на Трите Чука

230 години преди Warcraft I

Джуджетата от планината Айрънфордж, живели мирно много векове, но тяхното общество се разраснало в пределите на планинските градове. Въпреки че могъщият Крал Модимус Анвилмар управлявал всички джуджета със справедливост и мъдрост, три мощни фракции се отделили сред тяхното общество.

Кланът на Бронзовата брада, управляван от Мадоран Бронзовата Брада, поддържал тесни връзки с Краля и изпълнявал ролята на традиционните защитници на Айрънфордж. Кланът на Дивия Чук, управляван от Кардрос Дивия Чук, населявали равнините и зъберите, около основата на планината и търсели начин да получат повече контрол над града. Третата фракция, Кланът на Тъмното Желязо, била управлявана от вожда-магьосник Торисан. Тъмното желязо, се криели в най-дълбоките сенки под планината и замисляли планове едновременно срещу братовчедите си от Бронзовата брада и Дивия Чук.

За определено време, трите фракции поддържали нестабилен мир, но напрежението изригнало, когато Крал Анвилмар починал от старост. Трите клана се впуснали във война за Айрънфордж. Гражданската война на джуджетата, бушувала под земята много години. Най-накрая, Бронзовата брада, които имали най-голяма налична армия, успели да прогонят Тъмното желязо и Дивия чук от планината.

Кардрос и неговите воини на Дивия чук, отпътували на север през портите на Дун Алгаз и основали свое кралство на далечния връх Грим Батол. Там Дивия чук процъфтели и построили наново своите съкровищници. Торисан и Тъмното желязо също не се лутали дълго. Унижени и разярени от загубата, те се зарекли да отмъстят на Айрънфордж. Водейки своите хора на юг, Торисан основал град (който нарекъл на свое име) в красивата планина Редридж. Процъфтяването на града и отминаването на годините, не намалили омразата на Тъмното желязо към техните братовчеди. Торисан и неговата съпруга Модгъд, която също била магьосница, дали началото на мощна атака, разклонена в две посоки – към Айрънфордж и Грим Батол. Намеренията на Тъмото желязо, били сами да установят контрол над целия Каз Модан.

Те успели да навлязат в крепостите на своите братовчеди и почти покорили двете кралства. Но, накрая Мадоран Бронзовата Брада повел своя клан към решителна победа, над армията от магьосници на Торисан. Самият Торисан и неговите подчинени, побягнали назад към сигурността на своя град, без да знаят какво се случва в Грим Батол, където армията на Модгъл, не се справяла по-добре срещу Кардрос и воините на Дивия чук.

Всеки път, когато се изправяла срещу вражеските воини, Модгъд използвала своите умения и всявала страх в сърцата им. Сенките се движели по нейна заповед и тъмни създания изпълзявали от недрата на земята да нападат в гръб Дивия чук, в техните собствени зали. Накрая Модгъд нахлула през портите и обсадила самата крепост. Докато воините на Дивия чук отчаяно се сражавали, Кардрос си пробил път през врага и успял да съсече Кралицата на магьосниците. Когато осъзнали загубата, Тъмното желязо побягнали назад от яростта на Дивия чук. Гонитбата била насочена към крепостта на техния крал, но по пътя били пресрещнати от армиите на Айрънфордж, които идвали да помогнат на Грим Батол. Попаднали в капан между две армии, армията на Тъмното желязо, била напълно унищожена.

Тогава обединените армии на Айрънфордж и Грим Батол се отправили на юг, с намерението да унищожат Торисан и Тъмното желязо веднъж завинаги. Не били стигнали далеч, когато яростта на Торисан дала живот на заклинание със апокалиптични размери. Стремейки се да призове свръхестествено слуга, който да му осигури победата, Торисан извикал древните сили, които спели под света. За негова изненада и в края на краищата гибел, това което излязло на повърхността, било по-ужасяващо и от най-страшния кошмар, който можел да си представи.

Огненият лорд Рагнарос, безсмъртния господар на всички огнени елементи, бил прогонен от Титаните, когато света бил все още млад. Сега, освободен от призивите на Торисан, той отново се събудил за живот. Апокалиптичното прераждане на Рагнарос в Азерот разбило планината Редридж и създало бушуващ вулкан в центъра на разрушението. Вулканът, познат като Кулата от черна скала, бил ограничен от Изсъхналата клисура на север и от Пламтящите Степи на юг. Въпреки, че Торисан бил убит от енергиите, които освободил, неговите оцелели поданици били поробени от Рагнарос и неговите елементали. Те са там в кулата и до ден днешен.

Наблюдавайки ужасяващите опустошения и пожарите разпростиращи се по южните планини, кралете Мадоран и Кардрос спрели настъплението на армиите си и побързали да се върнат по домовете си, без желание да се изправят срещу страховитата ярост на Рагнарос.

Бронзовата брада се завърнали в Айрънфордж и построили наново своя славен град. Дивият чук, също се завърнали в Грим Батол, но смъртта на Модгъд била оставила зло петно в самата крепост и те решили, че не може да се обитава. Изпитвали горчива болка в сърцата си, заради загубата на своя любим дом. Крал Бронзовата брада им предложил място, край Айрънфордж, където да живеят, но Дивият чук непоколебимо отказали. Кардрос завел своя народ на север към земите на Лордаерон. Те се заселили в тучните гори на Хинтерланд и построили града Еъри Пийк (Върхът на орловото гнездо), където се сближили с природата и дори се свързали с могъщите грифони.

Стремейки се да запазят връзките си и да поддържат търговия със своите братовчеди, джуджетата построили две масивни арки, Тандол Спан, които да запълнят празнотата между Каз Модан и Лордаерон. Подкрепени от взаимната търговия, двете кралства процъфтели. След смъртта на Мадоран и Кардрос, техните синове заедно построили две огромни статуи в чест на своите бащи. Двете статуи, пазели прохода към южните земи, които се превърнали във вулкан от изгарящото присъствие на Рагнарос. Те служели, едновременно и като предупреждение за всеки, който възнамерява да напада кралствата на джуджетата, и като напомняне за цената, която платили Тъмното желязо, за престъпленията си.

Двете кралства запазили близките си отношения за няколко години, но Дивия чук били твърде засегнати от ужасите в Грим Батол, на които станали свидетели. Те живеели над земята по склоновете на Еъри Пийк, вместо да изградят огромно кралство, под самата планина. Най-накрая идеологическите различия, между двата клана довели до разделянето на техните пътища.

Последният Пазител

45 години преди Warcraft I

През годините мощта на Пазител Игуен растяла и тя използвала енергията на Тирисфал, за да удължи своя живот. Вярвайки безразсъдно, че победата й над Саргерас е била за добро, близо деветстотин години тя продължила да защитава света, от слугите на Краля на демоните. Но накрая Съветът на Тирисфал издал указ, с който сложил край на нейното управление. Той заповядал на Игуен да се завърне в Даларан, за да могат да изберат нов наследник на мощта на Пазителя. Но, Игуен вечно недоверчива към Съвета, решила сама да избере наследника.

Гордата жена планирала да роди син, на който да дари цялата си мощ. Нямала никакво намерение, да позволява на Ордена на Тирисфал, да манипулира нейния наследник, както се били опитвали да манипулират и нея. Тя отпътувала към южната нация на Азерот и там намерила перфектния мъж, за баща – опитен човешки магьосник, с името Нийлас Аран. Аран бил уважаван магьосник и съветник на краля на Азерот. Игуен прелъстила магьосника и заченала син от него. Естественото влечение на Нийлас към магията, щяло да се въплъти дълбоко в нероденото дете, но и да определи трагичните стъпки, по които щяло да поеме по-късно то. Мощта на Тирисфал също била въплътена в детето, но нямало да се събуди, докато то не навърши физическа зрялост.

Времето минало и Игуен родила своя син, в усамотена горичка. Нарекла момчето Медив, което означавало “пазител на тайни” на староелфически и вярвала, че то ще се превърне в следващия Пазител. За нещастие, злият дух на Саргерас, който се криел в нея, се бил вселил в беззащитното дете, докато то било в утробата й. Игуен нямала ни най-малка представа, че новия Пазител е обсебен от най-големия враг на света.

Убедена, че бебето й е здраво и в добро състояние, тя оставила Медив в кралския двор на Азерот, за да бъде отгледан от смъртния си баща и неговия народ. След това, Игуен дълго се скитала из пустошта и се приготвила да отиде там, където трябвало след смъртта си. Медив пораснал и станал силно момче, без да подозира за потенциалната мощ на Тирисфал, която притежавалстраната, която наричал свой дом, тъмния дух на Титана обърквал неговите мисли и чувства и го теглил към коварния завършек.

Саргерас се наслаждавал на действията си, в заблуденото сърце на Медив, защото знаел, че плановете му за повторно нахлуване в света са много близо до изпълнение и, че Последния Пазител ще спомогне те да бъдат осъществени.