Personal site - Глава едно: Митос
  Петък, 03.29.2024, 1:42 AM


Главна страница
Регистрация
Влез
Добре дошли в Wow-bg Здравейте Guest | RSS  
Меню:

Въпрос
Кое предпочитате
Общо отговори на: 1413

Титаните и оформянето на вселената


Никой няма точна представа, как е създадена Вселената. Някои имат теория, че Вселената е следствие от катастрофална космическа експлозия, която изпратила безкраен брой планети, да се въртят из необятния Велик Мрак. Светове, които един ден ще са носители на разностранен живот - и прекрасен и ужасен . Други смятат, че тя е създадена от една всемогъща същност. Въпреки, че истинският произход на хаотичния свят е неизвестен, ясно е, че раса от велики създания е отговорна за стабилизирането на множеството светове и за осигуряването на бъдеще за създанията, които ще вървят по стъпките им.

Титаните - колосални метализирани богове от далечните краища на космоса - изучили новата Вселена и започнали да работят по световете, които открили. Те ги оформили външно, като вдигнали високи планини и изкопали основите на необятни океани. Издигнали небесата и създали атмосферата. Всичко това, било част от техния далечен и необятен план, да създадат ред от хаоса. Те дори дали сила, на примитивни раси да се грижат за работата им и да поддържат цялостта на собствените си светове.

Управлявани от елитна секта, известна като Пантеон, Титаните въвели ред на стотици милиони планети, разпръснати из Великия Отвъден Мрак, през първите години от сътворението. Доброжелателните Пантеони, които се стремели да опазят тези изградени светове, винаги били подготвени за атака от страна на злите създания от Извратения Ад. Пъкълът, феерично измерение на хаотична магия свързваща безбройните светове, бил дом на демонични създания. Те се стремели единствено да унищожат живота и да погълнат енергиите на живата Вселена. Неспособни да пораждат зло или злонамереност под каквато и да е форма, Титаните се борели да открият начин, да сложат край на постоянната заплаха от демоните.

Сарджерас и Измяната


Минало време и демоничните създания успяли да навлязат в световете на Титаните. Пантеонът избрал най-великия войн сред тях, Саргерас, да бъде водач на първата защитна линия. Той бил доблестен гигант от разтопен бронз, който изпълнявал своите задължения безброй хилядолетия, като унищожавал всички демони, които се изпречат на пътя му. През вековете, Саргерас се сблъскал с две мощни демонически раси, стремящи се да придобият власт във вселената.

Ередарите, коварни дяволски магьосници, използвали своите вещерски магии, за да поробят много планети. Местните раси били превърнати в демони, чрез злокобните сили на ередарите. Въпреки, че почти безграничната мощ на Саргерас била достатъчна за да победи Ередарите, той бил разтревожен от корупцията на създанията и всепоглъщащото зло. Неуспял да проумее тази поквара, великият Титан изпаднал в мрачна депресия. Въпреки растящото му объркване, Саргерас успял да оттърве вселената от магьосниците, като ги пленил и затворил в едно кътче на Извратения Ад.

Докато неговата обърканост и мъка растяли, той бил принуден да се изправи срещу още една групировка, която се стремяла да разруши делата на Титаните - Натрезимите. Тази тъмна раса от демони вампири (още известни като дредлорди), превзела много планети, като се вселявали в местното население и ги превръщали в чудовища. Дредлордите обръщали нациите една срещу друга, като ги изпълвали с гняв и омраза. Саргерас лесно победил Натрезимите, но тяхната корупция го засегнала дълбоко.

Съмнението и отчаянието съкрушили сетивата на Саргерас. Той загубил вяра не само в своята мисия, но и в идеята на Титаните за ред във вселената. В края на краищата той започнал да вярва, че самата представа за ред била погрешна и че хаоса и покварата са единствените неща в тъмната, самотна вселена. Неговите събратя Титани се опитвали да го убедят, че греши и да успокоят бушуващите му емоции. Но той отрекъл техните оптимистични вярвания, като ги обявил за самоцелни заблуди. Напускайки техните редици завинаги, Саргерас тръгнал да търси своето място във вселената. Въпреки, че Пантеонът страдал от раздялата с него, Титаните никога не биха могли да предскажат колко далеч ще стигне техния загубен брат.

По времето, когато лудостта на Саргерас погълнала и последната следа от неговия храбър дух, той започнал да вярва, че самите Титани са отговорни за провала на Съзиданието. Решавайки накрая да погуби досегашната им работата във всълената, Саргерас създал непобедима армия, която щяла да подпали физическата вселена.

Дори титаничната форма на Саргерас, станала извратена от корупцията, която разяждала някогашното му доблестно сърце. Неговите очи, коса и брада избухнали в огън и неговата бронзова кожа се разцепила, за да разкрие безкрайна пещ от кипящ гняв.

В своята ярост, Саргерас разбил затворите на Ередарите и Натрезимите, и пуснал отвратителните демони на свобода. Тези хитри създания се поклонили пред безграничният гняв на Титана и предложили да му служат, по какъвто и да е злокобен начин. От редиците на мощните Ередари, Саргерас избрал двама шампиони, които да командват демоничните му армии. Кил’Жаден Измамникът, бил избран да търси най-мрачните раси на вселената и да ги привлича на страната на Саргерас. Вторият шампион, Архимонд Покварителят, бил избран да води необятната войска на Саргерас и да унищожи всички, които се изправят пред волята му.

Първият ход на Кил’Жаден бил да пороби дредлордите под своята ужасна власт. Те му служили, като лични агенти из цялата вселена. С удоволствие намирали примитивни раси, които господарят им корумпирал и ги доставяли, като нови попълнения в армията. Пръв сред дредлордите бил Тикондриус Помрачителят. Той служел на Кил’Жаден, като перфектния войник и се съгласил, да достави волята на Саргерас във всички краища на вселената.

Могъщият Архимонд също имал свои агенти. В стремежа си да установи боен елит, който да унищожи всякакъв живот, той призовал владетелите на ямите (известни още като пит лордове), начело с техния варварски водач Манорот Унищожителя.

Когато Саргерас видял, че войската му е събрана и готова да изпълнява всяка негова команда, той ги изпратил в необятния Велик Мрак. Обръщал се към своята растяща армия с названието Изгарящия Легион. До този ден все още не е известно, колко на брой светове, са били погълнати и изгорени от сатанинския им Изгарящ Кръстоносен Поход през вселената.

Старите Богове и оформянето на Азерот


Титаните продължили да се движат от свят на свят, оформяйки ги според това, което те смятали за нормално, без да знаят за мисията на Саргерас да унищожи всичко, направено от тях. По време на пътешествието си, попаднали на малка планета, която впоследствие била наречена Азерот, от обитателите си. Докато Титаните си проправяли път през първобитния пейзаж, се сблъскали с враждебно настроени елементални създания. Елементите, които почитали раса от зли същества, известни само с названието Старите Богове, дали клетва да отблъснат гигантите и да запазят света си непокътнат от металичния им допир.

Пантеоните, смутени от склонността на Старите Богове към злото, водили война с елементите и техните мрачни господари. Армиите на Старите Богове, били предвождани от най-могъщите им лейтенанти: Рагнарос, Лорда на Огъня; Теразейн, Майката на скалите; Ал’Акир, Лорда на вятъра и Нептулон, Ловеца на Приливи. Техните хаотични сили бушували по целия свят и се сблъскали с колосалните Титани. Въпреки, че мощта на елементите била извън пределите на човешкото съзнание, тяхната комбинирана сила не могла да възпре великите Титани. Един по един, елементалните лордове били победени и техните стихии изчезнали.

Пантеоните разбили цитаделите на Старите Богове и оковали четирите зли божества, дълбоко под земната повърхност. Останали без подкрепата на Старите Богове, които да поддържат техните бушуващи духове свързани с физичния свят, елементите били заточени в отвъдно измерение, където щели да се сражават помежду си завинаги. След изчезването им, природата се успокоила и в света се установила мирна хармония. Титаните видяли, че заплахата е премахната и започнали своята работа.

Те дали сила на няколко раси, които да им помогнат в оформянето на света. За да помогнат в издълбаването на пещери и подземни тунели, Титаните създали раса, сходна с тази на джуджетата от магически, жив камък. За да им помогнат при вдигането на сушата от дълбините на морето, създали огромните, но деликатни водни гиганти. Много години траело оформянето на света, докато не станал един перфектен континент. В средата му, Титаните създали езеро от искряща енергия. То било кръстено Кладенеца на Вечността и било предназначено да бъде фонтан на живота за този свят. Неговата могъща енергия, трябвало да лекува корените на света и да даде възможност на живота да се зароди в почвата. След време растения, дървета, чудовища и създания от всякакъв вид, процъфтявали в живота си на първобитния свят. Когато здрач паднал в последния им работен ден, Титаните нарекли континента Калимдор - земята на вечната звездна светлина.

Назначаването на Драконовите ята


Доволни от това, че малката планета е подредена и тяхната работа е свършена, Титаните се подготвили да напуснат Азерот. Преди да заминат, назначили най-великия тип създания в света, със задачата да бдят над Калимдор, в случай че някой заплаши перфектната хармония. В онази епоха е имало много драконови ята. Въпреки това, пет от тях били най-могъщи. Точно те били избрани да пазят процъфтяващия свят. Най-великите членове на Пантеона дали част от своята сила на всеки от водачите на ятата. Тези величествени дракони (описани по-долу) станали известни с названието Великите Аспекти или Драконовите Аспекти.

Аман’Тул, Висшият Баща на Пантеона, дал част от неговата космическа сила на масивния бронзов дракон Ноздорму. Висшият Баща му дал задачата да пази времето и да поддържа вечно въртящите се пътеки на съдбата. Ноздорму станал известен, като Безвременния.

Еонар, Титана патрон на живота, дал част от силата си на червения левиатан Алекстраза. От тогава Алекстраза е известна, като Животообвързващата и тя е отговорна да пази всички живи създания. Алекстраза била коронясана, като Драконовата Кралица.

Еонар също благословил и малката сестра на Алекстраза, малкия зелен дракон Изера, с част от природната сила. Изера изпаднала във вечен транс, обвързана със събуждането на Съня на Създаденото. Известна като Мечтателката, тя наблюдавала растежа на дивото в света от нейното зелено царство, Емералдения Сън.

Норганон, Титана пазител на знанието и майстор-магьосник, дарил синия дракон, Малигос, с част от неговата сила. От тогава нататък Малигос бил известен с названието Тъкач на Магиите, пазител на магията и скритата мистерия.

Каз’горот, Титанът изковал и оформил света, дал част от своята мощ на могъщия двукрак дракон Нелтарион. Нелтарион, известен по-нататък с названието Надзирател над Земята, получил власт над нея и най-дълбоките части на света. Той въплатил в себе си силата на света и служил, като велик поддръжник на Алекстраза.

С тези сили, Петте Аспекта били назначени да бъдат защитата на света, когато Титаните отсъствали. След подготовката на драконите да пазят света, Титаните напуснали Азерот завинаги. За съжаление било нужно само време преди Саргерас да разбере за новосъздадения свят …

Събуждането на Света и Кладенеца на Вечността


Десет хиляди години преди битката между орките и хората в Първата война, светът на Азерот бил един голям масивен континент, заобиколен от океан. Това голямо пространство суша, известно като Калимдор, било дом на много различни раси и създания, всички борещи се да оцелеят сред свирепите елементи на събуждащия се свят. В центъра на тъмният континент, имало мистериозно езеро на бурна енергия. Езерото, което по-нататък ще бъде наречено Кладенеца на Вечността, било истинското сърце на световната магия и природните сили. Черпейки енергия от безкрайния Велик Мрак отвъд света, Кладенецът бил, като мистичен фонтан, пращащ своята могъща сила по целия свят и хранещ живота във всичките му чудновати форми.

След време, едно примитивно племе на нощни хуманоидни създания, предпазливо достигнали края на омагьосаното езеро. Дивите хуманоиди-номади, привлечени от странните енергии на Кладенеца, построили примитивни домове около спокойните му брегове. С времето, могъщата му сила променила племето, като ги направила силни, мъдри и почти безсмъртни. Племето приело името Калдораи, значещо на техния роден език “деца на звездите”. За да отпразнуват своето начеващо общество, те построили огромни сгради и храмове около периферията на езерото.

Калдораите, или още наричани нощни елфи, почитали лунната богиня Елун и вярвали, че тя спяла в дълбините на Кладенеца по време на деня. Ранните жреци и гадатели на нощните елфи, изучавали Кладенеца с ненаситно любопитство, водени от желанието да проникнат в неговите нечувани тайни и сили.
С разрастването на обществото им, нощните елфи, изучавали широтата на Калимдор. По пътя си, те срещнали останалите обитатели на света. Единствените създания, които ги забавили, били древните и могъщи дракони. Великите създания били често усамотени, но те правели много, за да опазят познатите земи от потенциални заплахи. Нощните елфи открили, че драконите били защитата на света и решили, че техните тайни ще е по-добре да останат неразкрити.
След време, любопитството на нощните елфи ги срещнало с някои силни създания, един от които бил Сенариус, могъщ полубог от първобитните гори. Добросърдечният Сенариус, харесал любознателните нощни елфи и прекарал много време с тях, учейки ги за природата на света. Спокойните Калдореи, развили силна съпричастност към живите гори на Калимдор и открили хармоничния баланс на природата.

Докато, привидно безкрайните години минавали, цивилизацията на нощните елфи се разширила териториално и културно. Тяхните храмове, пътища и сгради се разпростирали по широкия мрачен континент. Ажара, красивата и талантлива кралица на нощните елфи, построила гигантски и превъзходен дворец на брега на Кладенеца, където живеели и нейните любими слуги. Тях, тя нарекла Куел’дореи или “Първородните” и те изпълнявали всичките й команди, като вярвали, че те са по-велики от останалите им събратя. Въпреки, че Кралица Ажара била обичана от всички свои еднакво, нощните елфи тайно завиждали и изпитвали неприязън към Първородните.

Споделяйки любопитството на свещениците към Кладенеца на Вечността, Ажара наредила на Първородните, да разкрият неговите тайни и истинското му значение. Те потънали в работа и безспирни изследвания. След време, развили способността да манипулират и контролират космическата сила на Кладенеца. Докато техните експерименти напредвали, Първородните разбрали, че могат да използват своите новооткрити сили, за да създават или унищожават по тяхно желание. Непредпазливо, те открили примитивната магия и били решени да се посветят на нейното пълно усвояване. Въпреки, че се съгласили, че магията е потенциално опасна ако не се използва правилно, Ажара и Първородните започнали да я практикуват безрасъдно. Сенариус и мнозина мъдри нощни елфи предупредили, че единствено гибел ще последва от играта им с изкуството на магията. Дори и тогава, Ажара и нейните последователи инатливо продължили да разширяват придобитите сили.

С нарастването на тяхната сила, Ажара и Първородните забележимо се променили. Те се отнасяли грубо към своите събратя нощни елфи. Мрачно було засенчило някогашната красива Ажара. Тя започнала да се отдалечава от своите поданици, не общувала с никой освен единствено с доверените си Първородни жреци.

Млад учен на име Малфюрион Стормрейдж, който бил прекарал повечето от времето си да изучава примитивното изкуство на друидизма, започнал да подозира, че ужасна сила корумпирала Първородните и тяхната обичана кралица. Макар че не можел да предвиди злините, които щели да настъпят, той знаел, че живота на нощните елфи скоро щял да се промени завинаги …

Войната на Древните

10,000 години преди Warcraft I

Безрасъдното използване на магията от страна на Първородните, изпратило вълни от енергия чрез Кладенеца на Вечността към Великия Мрак. Течащите вълни били почувствани от ужасни умове. Саргерас, Великият Враг на живота, Унищожителят на Светове - усетил вълните и бил привлечен от техния източник. Шпионирайки първичния Азерот и усещайки безкрайната енергия на Кладенеца на Вечността, Саргерас бил завладян от ненаситен глад. Великият тъмен бог на Безименната Пустощ, решил да унищожи младия свят и да си присвои енергията му за себе си.

Саргерас, събрал своя гигантски Огнен Легион и си проправил път към нищо неподозиращия свят на Азерот. Легионът бил съставен от милиони пищящи демони, всички събрани от далечните краища на вселената. Те жадували да завладеят света. Лейтанантите на Саргерас, Архимонд Покварителя и Манорот Унищожителя, подготвяли пъклените слуги за атака.

Кралицата Ажара, надвита от ужасната сила на нейната магия, паднала като жертва пред неотричаемата сила на Саргерас и се съгласила да му даде достъп към света. Даже и нейните Вишеродени слуги се предали пред неизбежната корупция на магият и започнали да боготворят Саргерас. За да покажат своят съюз към Легиона, Вишеродените помогнали на кралицата да отворят огромен, въртящ се портал във дълбините на Кладенецът на Вечността.

След като били направени всички приготовления Саргерас започнал своята катастрофична инвазия над Азерот. Войните демони на Изгарящият Легион нападнали света през Кладенецът на Вечността и започнали унищожаването на спящите градове на нощните елфи. Водени от Архимонд и Манорот Легионите пометели всичко на Калимдор като оставяли саво пепел и мъка след себе си. Демоничните магиосници призовали изгарящия инфернали, които се пирземявали като адски метеори в грациозните кули на храмовете на Калимдор. Група от горящ, кървящи убиици познати като Дуумгардс марширували през полята на Калимдор, избивайки всеки изпречил се на пътя им. Глутница от двиви демонични фелхаунди унищожавали провинциите несрещащи съпротива. Макар че смелите калдорайски войни се втурнали да защитават своят древен дом, те били принудени да отстъпват пред яростната атака на Легиона.

Защита на света паднала на плещите на Марфюрион Стормрейдж. Братът на Стормрейдж, Илидиан, практикувал магията на Вишеродените и бил вбесен от корупцията сред вишата класа. Успял да убеди Илидиан да изостави своята опасна мания, Малфюрион тръгнал да търси Сенариус и да организира защита. Красивата млада свещеничка, Тиранда, се съгласила да придружи братята в името на Елун. Макар че братята Стормрейдж обичали идеалистичната свещеничка, сърцето на Тиранда принадлежало само на Малфюрион. Илидиан се възмущавал от напъпналата любов на брат му към Тиранда, но той знаел, че неговата душевна мъка е нищо сравнение с болката от неговот пристрастяване към магията.

Илидиан, който ставал все по-зависим от силата на магията, се борил да запази контрол над наделяващият глад отново да се прикачи към енергията на Кладенеца. С търпеливата подкрепа на Тиранда, той успял да се увладее и да помогне на брат си да намери полубога. Сенариус, който живеел в свещенните Лунни Поляни в далечната Планина Хиджал, се съгласил да помогне на нощните елфи да намерят древните дракони да помолят за тяхната помощ. Драконите, водени от великият червен левиант, Алекстраза, се съгласили да изпратят свойте могъщи ята да се опърчат срещо демоните и тяхните пъклени господари.

Сенариус, призовавайки духовете на древната гора, събрал армия от древни енти и ги повел срещу Легиона в страховита земна битка. Докато съюзниците на нощните елфи се прибрижавали до храма на Ажара и Кладенецът на Вечността, битката започнала с пълна сила. Въпреки със силата на новооткритите си съюзници, Малфюреон и неговите колеги осъзнали, че Легионът не може да бъде победен само в битка.

Докато титаничната битка се водила около столицата на Ажара, измамената кралица чакала поямата на Саргерас. Лордът на Легионите се подготвял да мине през Кладенецът на Вечносттаи да влезе в разрушеният свят. Докато невъзможно голямата сянка растяла по-голяма и по-близо до бушуващите води на Кладенецът, Ажара събрала най-силните Вишеродени. Единствено като свърже тяхните магически сили и ги фокусира в една магия тогава ще може да бъде създаден портал достатъчно голям за да може Саргерас да мине в света.

Докато битките бушували над полята на Калимдор, един ужасен обрат в събитията се случил. Детайлите били завинаги загубени във времето, но се знае, че Нелтерион, Драконовият Аспект на Земята, се побъркал докато се водила една от критичните битки с Изгалящият Легион. Гой започнал да се разпада като огън и гняв изригвали от тъмното му туловище. Прекръствайки се Детлинг, горящият дракон се обърнал срещу свойте събратя и прогонил петте драконови ята от битката.

Внезапното предателство на Детлинг било толкова унищожително, че петте драконови ята никога не успяли да се съвземат напълно. Ранени и шокирани, Алекстраза и останалите благородни дракони били принудени да изоставят тяхните смъртни съюзници. Малфюрион и неговите последователи, сега безнадеждно превъзхождани, едва успяли да оцелеят свирепата атака на Легиона.

Малфюрион, обеден, че Кладенецът на Вечността е източникът на демоните къв физичният свят, настоявал да бъде унищожен. Неговите другари, знаеки, че Кладенецът е източникът на тяхното безсмъртие, били ужасени при прибързаната идея. Въпреки това Тиранда видяла мъдростта в думите на Малфюрион и затова убедила Сенариус и тяхните съюзници да нападнат храма на Ажара и да намерят начин да затворят Кладенецът веднъж завинаги.

Разделянето на света


Знаейки, че унищожението на Кладенеца няма да му позволи да използва магия, Илидан изоставил групата и отишъл да предупреди Първородните за плана на Малфюрион. Поради лудоста пристрастяването си и изгарящата омраза към брат си, заради връзката му с Тиранда, Илидан не съжалил, че го предава и се съюзява с Ажара и нейните последователи. Над всичко, била неговата цел да спаси Кладенеца на всяка цена.

Наскърбен от напускането на брат му, Малфюрион повел своите другари към сърцето на Храма на Ажара. Нападайки главната зала, те намерили Първородните по време на последния им тъмен ритуал. Магията създала нестабилен портал в самия Кладенец. Сянката на самия Саргерас се доближавала все повече, затова Малфюрион и неговите съюзници побързали с атаката си.

Ажара, получила предупреждението на Илидан и била повече от готова за предстоящата битка. Почти всички последователи на Малфюрион загинали от силата на лудата кралица. Тиранда била изненадана от пазачите, докато се опитвала да атакува кралицата в гръб. Въпреки, че успяла да ги победи, била тежко ранена. Когато Малфюрион видял, че неговата любов пада, той изпаднал в убийствена ярост, решен да сложи край на живота на Ажара.

Докато битката бушувала вътре и отвън на Храма, Илидан се показал от сенките до брега на великия Кладенец. Там той клекнал и напълнил с магическите му води, предварително направените специални шишенца. Убеден, че демоните ще унищожат цивилизацията на Нощните Елфи, той планирал да открадне свещените води и да задържи енергията им за себе си.

Битката между Малфюрион и Ажара, превърнала внимателно измайсторената магия в хаос. Нестабилният портал в дълбините на кладенеца експлоадирал и причинил катастрофална верига от събития, които щели да разделят света завинаги. Масивната експлозия разклатила Храма откъм основите и предизвикала огромни земетресения по цялата измъчена земя. Докато ужасяващата битка между Легиона и нощните елфи продължавала около и над столицата, бушуващия Кладенец на Вечността поддал и се срутил.

Последвалата катастрофална експлозия разцепила земята и издухала небесата.
В последствие основите на земята се раздвижили, а моретата побързали да запълнят зеещата там рана. Почти осем процента от земната маса на Калимдор била взривена на части, оставяйки шепа отделни континенти, заобикалящи новото бушуващо море. В центърът на новото море, където се намирал доскоро Кладенеца, имало ужасна буря от адска енергия. Този отвратителен белег, известен с наименованието Водовъртеж, никога нямало да спре своите бесни въртения. Той станал символ, който да напомня за ужасната катастрофа … и за утопичната ера, която завинаги била загубена.

По някакъв начин, против всякакви очаквания, Кралица Ажара и нейните Първородни, успели да оцелеят в катастрофата. Измъчени и извратени от силата, която отприщили на света, кралицата и нейните последователи били всмукани под бушуващото море от експлозията. Проклети, трансформирани, те приели нови форми и се превърнали в ненавижданите Наги. Самата Кралица, разширила своята омраза и гняв, превръщайки се в гигантско чудовище, показвайки порочната и злобна същност, която винаги се криела в нейния образ.

Там, на дъното на Водовъртежа, Нагите построили свой нов град, Нажатар, от който щели да възстановят загубената си сила. Щели да минат десетки хиляди години, преди те да разкрият за своето съществуване на земния свят.

Планината Хиджал и Подаръка на Илидан


Шепата оцелели елфи след страховитата експлозия, се събрали на грубо направени салове и бавно си проправили път към единствената земя на хоризонта. По някакъв начин с благословията на Елун, Малфюрион, Тиранда и Сенариус оцелели след Великото Разделяне. Изтощените герои се съгласили да поведат оцелелите и да намерят нов дом за народа си. Докато пътували тихо, те наблюдавали разрухата на света и осъзнали, че тяхната страст довела до руините, които ги заобикаляли. Макар, че Саргерас и неговия Легион били откъснати от света поради унищожението на Кладенеца, Малфюрион и неговите другари трябвало да премислят цената на победата си.

Имало много Първородни, които оцелели след катаклизмите невредими. Те си проправили път до бреговете на новата земя, заедно с другите нощни елфи. Макар, че Малфюрион не вярвал на мотивите им, той бил доволен, че те не могат да причинят някакви сериозни неприятности, без енергията на Кладенеца.

Докато изтощената група нощни елфи акостирали на бреговете на новата земя, те открили, че свещената планина Хиджал е оцеляла след катастрофата. Търсейки място, където да изградят домове за себе си, Малфюрион и нощните елфи се покатерили по склоновете и достигнали открития връх. Докато се спускали към гората, загнездена между огромните върхове на планината, те намерили малко, спокойно езеро. За техен ужас се оказало, че водите на езерото били покварени от магия.

Илидан оцелял също след Разделянето и стигнал на върха много преди Малфюрион и нощните елфи. В отчаяният си стремеж да поддържа потоците на магията по света, Илидан излял своите шишенца, които съдържали безценните води на Кладенеца на Вечността в планинското езеро. Силната енергия бързо превърнала водата в нов Кладенец на Вечността. Тържествуващият Илидан, мислейки, че това е подарък за бъдещите поколения бил шокиран, когато брат му започнал да го гони. Малфюрион му обяснил, че магията по рождение е хаотична и че нейното използване би довело до широко разпространена корупция и вражда. Въпреки това, Илидан отказал да изостави своите магически сили.

Знаейки много добре, докъде ще доведат плановете на Илидан, Малфюрион решил да се погрижи за брат си веднъж и завинаги. С помощта на Сенариус, Малфюрион запечатва Илидан в огромен подземен затвор, където ще остане окован и безсилен до края на времето. За да се подсигури, че брат му никога няма да избяга, той упълномощава младата надзирателка, Маяев Шадолсонг, да бъде негов личен пазач.

Загрижени, че унищожаването на новия Кладенец ще доведе до още по-ужасни катастрофи, нощните елфи решили да го оставят. Малфюрион наредил никога да не бъде практикувана магията. Под бдителното око на Сенариус, те започнали да изучават древните изкуства на друидизма, което щяло да им позволи, да излекуват разпокъсаната земя и да посадят техните любими гори, в подножието на Планината Хиджал.

Дървото на Света и Емералдения Сън


9,000 години преди Warcraft I

Mного години още нощните елфи работели без умора, за да възстановят каквото могат от древната си родина. Изоставяйки срутените храмове и пътища, те построили новите си домове по зелените дървета и сенчестите хълмове в подножието на Хиджал. Минало време и оцелелите дракони от великото Разделяне пристигнали.

Алекстраза Червената, Изера Зелената и Ноздорму Бронзовият, се спуснали над спокйните друидски поляни и наблюдавали плодовете от труда на нощните елфи. Малфюрион, който се превърнал в архидруид с безмерна сила, посрещнал могъщите дракони и им казал за създаването на новия Кладенец на Вечността. Драконите били уплашени от мрачната вест и смятали, че докато Кладенеца съществува, има възможност Изгарящия Легион да се завърне.

Алекстраза, Животообвързващата, поставила едно единствено омагьосано зърно в сърцето на Кладенеца на Вечността. Семето, активирано от магическите води, израстнало в колосално дърво. Корените на могъщото дърво растяли от водите на Кладенеца и неговите зелени клони все едно опирали в небето. Могъщото дърво, щяло да се превърне във вечен символ на връзката между нощните елфи и природата. Неговите животодаряващи сили, щели да се разпръснат по света и да излекуват оцелелите след време. Нощните елфи дали на Дървото на Света новото име Нордасил, което значело на техния роден език “корона на небесата”.

Ноздорму, Безвременният, поставил заклинание на Дървото на Света, за да се подсигури, че докато то съществува нощните елфи няма да се състаряват или да се разболяват.

Изера, Мечтателката, също поставила заклинание там, като го свързала с нейното пространство, вечното място, известно като Емералдения Сън. Това било един вечнопроменящ се душевен свят, съществуващ извън физическия свят. От Сънят, Изера контролирала приливите и отливите на природата и еволюционната пътека на самия свят. Нощните елфи-друиди, включително и Малфюрион, били обързани със Съня, чрез Дървото на Вечността. Като част от мистичният пакт, друидите се съгласили да спят векове, за да може техните духове да бродят по безкрайните пътеки на Сънните пътища на Изера. Макар че друидите били натъжени, че ще загубят толкова много години от живота си в хибернация, те без да се замислят за себе си, се съгласили да изпълнят своята част от сделката с Изера.

Изгнанието на Висшите Елфи

7,300 години преди Warcraft I

Докато вековете отминавали, новото общество на нощните елфи станало по силно и се разпръснало по цялата гора, която наричали Ашенвил. Много от създанията и биологичните видове, които съществували преди Великото Разделяне, като например фърболги и куилборс, се появили отново и заживели по тези земи. Под доброжелателното водачество на друидите, нощните елфи се насладили на една ера на нечуван мир и спокойствие под звездите.

Въпреки това, много от предишните Първородни станали неспокойни. Както Илидан преди тях, те станали жертва на липсата на магия. Били изкушени да се свържат с енергиите на Кладенеца на Вечността и да възстановят своите магически упражнения. Дат`Ремар, нетактичният и прям техен водач, започнал да се присмива над друидите публично, наричайки ги страхливци, защого отказват да овладеят магията, която според него е тяхна по право. Малфюрион и друидите не слушали аргументите на Дат`Ремар и предупредили Първородните, че ако използват магия по какъвто и да е начин, ще бъдат наказани със смърт. В един безочлив и злочест опит да се разубедят друидите, за да си променят закона, Дат`Ремар и неговите последователи предизвикали една ужасна магическа буря над Ашенвил.

Друидите не можели да убият толкова много от собствения си народ, затова решили да прокудят безотговорните Първородни от техните земи. Дат`Ремар и неговите последователи, били доволни, че се отървават от консервативните си братовчеди. Те се качили на борда на няколко специално измайсторени кораба и потеглили. Макар, че никой не знаел какво ги чака от другата страна на Водовъртежа, те всички нямали търпение да намерят свой собствен дом, където ще могат да практикуват магията си на спокойствие. Първородните, или още известни като Куел`дорей, както Ажара ги бе нарекла преди векове, евентуално щели да акостират на източните брегове на земята на хората, наречена Лордаерон. Те смятали да построят свой собствен магически град, Куел`Талас, като отхвърлят принципите на нощните елфи да боготворят луната и да живеят нощем. Отсега нататък, те щели да приемат слънцето и да бъдат известни единствено, като висшите елфи.

Сентинелите и Дългото Бдение


С напускането на техните непокорни братовчеди, нощните елфи насочили вниманието си обратно към пазенето на магическата си земя. Друидите усещали, че тяхната хибернация наближава и се подготвили за съня, като напуснали своите любими и семейства. Тиранда, която станала Висша Жрица на Елун, помолила Малфюрион да не я напуска, заради Емералдения Сън на Изера. Но Малфюрион бил вече обвързан с променящите се Сънни Пътища. Той се сбогувал с жрицата и се заклел, че няма да бъдат разделени, докато останат верни на своята любов.

Оставена сама да пази Калимдор от опасностите на новия свят, Тиранда основала могъща бойна сила от нейните сестри, нощни елфи. Безстрашните, отлично обучени жени-воини, които се заклели да станат защитата на Калимдор, били известни като Сентинелите. Макар, че предпочитали да патрулират сами сенчестите гори на Ашенвил, те имали много съюзници, на които могли да разчитат за помощ по всяко време.

Полубогът Сенариус, останал близо до Лунните Поляни на Планината Хиджал. Неговите синове, известни като Пазителите на Горите, наблюдавали от близо нощните елфи и редовно помагали на Сентинелите да пазят мира. Дори срамежливите дъщери на Сенариус, дриадите, се показвали все по-ч

Влез

Календар
«  Март 2024  »
НедПонВтоСряЧетПетСъб
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31

Търси

Приятели на сайта
# .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове

Статистика

Всички онлайн : 1
Гости : 1
Потребители : 0

Copyright MyCorp © 2024